Проф. д-р Светла Димитрова: Музей „Етър“ е едно от най-посещаваните места в България
Интервю на Женина Денчева с проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“ (вестник „100 вести“, 12.01.2020 г.)
„За да обясня нуждата от този огромен проект, ще кажа следното – той е необходим, ако искаме и след 200 години хората да се радват на къщите и дюкяните по Занаятчийската чаршия, на водениците, тепавицата, Гайтанджийската одая, струговете, бичкиджийницата.“
2020 година бе тежка за всички, кое беше най-трудното за музей „Етър“?
Да приемем, че затварянето на музеят за посетители бе наистина голямо предизвикателство за нас. Случва се за първи път в историята. Най-важната задача, с която екипът трябваше да се справи, бе да запази „Етър“ такъв, какъвто посетителите очакват да го видят. Трудно ни беше да контактуваме с публиката само през интернет, но направихме всичко възможно този контакт да бъде максимално пълноценен, с оглед на създадената ситуация.
Пандемията затвори музея, но все пак имаше и време, когато той работеше. Какво бе най-важното, които се случи през годината музея?
Най-важното беше, че съхранихме същността на музей „Етър“. Във всеки един момент обектите му да са готови да бъдат разглеждани от публиката. Изглежда просто – затваряш вратите и чакаш да бъде свалена забраната за посещения. След това отваряш и започваш да посрещаш туристи. Всъщност за екипа работата по обслужване на музея продължава денонощно. Дори в часовете между 19:00 и 08:00 действаше (и продължава да действа) охрана, която има задачата да не допуска нерегламентиран достъп. Екипът на отдел „Културен мениджмънт“ трябваше да гарантира на публиката максимален достъп до музея, използвайки всички възможни канали – интернет, телевизия, радио. Но това означава, че предвидените в календара ни събития не се отменят, а биват реализирани с оглед на ситуацията. Ние можехме да отменим „Училище за коледари“ – едно емблематично за музея събитие. Взехме решение да го осъществим. Това стана с помощна на външни специалисти, на служители и на приятели на музея. Благодарение на интернет – на Фейсбук, на Ютюб, достигнахме до много хора на различна възраст, които имат сериозен интерес към автентичните български традиции. Реализацията на това събитие е само пример, че не се отказваме от инициативите си, въпреки ситуацията. Напротив – проявяваме гъвкавост и провокираме творческия си потенциал. Почти в края на годината българчета, живеещи в Испания направиха виртуална обиколка на музея. Стана традиция да участваме във възпитаването на деца на сънародници, пребиваващи в чужбина. Като показваме музея, ние поддържаме в тях жив спомена за общите ни предци. Помагаме им да осъзнават, че българското минало е ценно, че е повод за гордост. Да, трудно беше да поддържаме жива тази наша мисия, но се справихме много добре. Отделът на уредниците – нашите научни специалисти, продължи да прави своите проучвания. Реализирахме няколко експедиции, благодарение на които се опознава настоящото състояние на различни населени места от района на Централна Стара планина. Продължихме издателската си дейност, а наши книги станаха много търсени. Такъв пример е „Българският код за вкусно“, популярно четиво и за изследователи, и за широката публика. Служителите в техническия ни отдел поддържаха всички обекти в състояние, което да гарантира тяхното съхранение. Финансистите на музея направиха всичко възможно постъпващите средства да бъдат разпределени така, че да се гарантира всичко, за което говорим. Отделът ни за административно-информационно обслужване успя да гарантира отлична документална обезпеченост, която да позволи работата на всички да протича организирано. Нека не забравяме, че музей „Етър“ извършва и сериозна консервационно-реставрационна работа, за да съхранява културните ценности от своя фонд. Говоря за екипа и това не е случайно. „Етър“ не освободи нито един член на своя екип, въпреки пандемията. Ние станахме модел за останалите музеи в страната, използвайки първи мерките за подпомагане, които централната власт обяви. Благодарение на това запазихме работни места. Нашата философия е проста. В професионалната подготовка на един човек се влагат много средства. Не говоря само за работна заплата, но и за умението да направиш нещо. Говоря за времето, което ще ти отнеме това. Ако служител, в който са вложени години за обучение, се наложи да бъде освободен, макар и по обективни причини – това е сериозна загуба за институцията. Затова направихме всичко необходимо да не се случва. И за да покажем, че всеки е ценен дадохме началото на една рубрика в музейния ни блог, където представяме всеки от колегите. През следващите месеци ще продължим да разказваме за тях – и за чистачката, и за дърводелеца, и за майсторите, и за екскурзоводите, и за уредниците, и за управленския екип. Ние предлагаме и добри практики за адаптиране на творческия туризъм в пандемично време. „Музейни бивалици и небивалици“ е сред тях. Продължителният период на изолация, доведе до значително ограничаване на дните за лятна ваканция сред българските граждани. След като разгледа тази перспектива, екипът на музей „Етър“ разработи поредица от събития за уикендите през месеците юли, август и септември. За тази цел беше съставен календар с различни по вид инициативи, които бяха усилено популяризирани в социалните мрежи и на сайта на музея под наименованието „Музейни бивалици и небивалици“. „Гатанките на Радумко“ е игра, създадена за опознаване на музейните обекти в съответствие с мерките за спазване на социална дистанция и ограничаване броя на хората на едно място. Подходяща е за семейства с деца и малки групи приятели. Участниците използват карта на музея за да посетят единадесет музейни обекти и да отговорят на въпроси свързани с тях. При верни отговори получават музеен сувенир. През изминалата година организирахме за първи път фолклорния фестивал „Обедна трапеза” и искаме да го превърнем в традиция. Успешното първо издания ни дава основание да вярваме, че това е една голяма възможност не само за изпълнители, но и за музея да обогатява своите фондове с нематериално културно наследство.
Кои се най-належащите дейности, които трябва да се извършат в „Етъра“ през 2021 година?
Дейностите по проекта, който Община Габрово реализира в музея, са много важни. Необходимо е да се следи всичко да е с нужното качество. В същото време да не се допусне някъде да бъде нарушена традицията. Убедена съм, че това няма да се случи, тъй като надзорът е наистина сериозен. За щастие местната общност е силно фокусирана върху случващото се в музея и за нас това е много положителен процес. Изключвам някои субективно подхождащи лица, мотивирани от неща, нямащи нищо общо с интересите на музея, а само с техните собствени. Имаме много ясен план за работа през 2021 година. След мерките за ограничаване на разпространението на пандемията, ние осъзнаваме, че е напълно възможно да се наложат промени и в нашата работа. Ще ни помогне опитът от изминалата вече година и факта, че се научихме успешно да преминаваме през изпитанията.
Сигурна съм, че календарът ви за 2021 година вече е готов. Какво предстои през годината?
Събитийният ни календар е готов още преди месец. Ще го популяризираме активно на сайта на музея и пред потребителите на медии, които проявяват интерес към него. Очаквайте събития, които провокират и предлагат на туриста да бъде активен участник. Има много интересни инициативи, някои са станали вече традиционни, а други ще се случат за първи път.
Ще провеждате ли Панаир на международните занаяти тази година?
Подготовката на това наше голямо събитие е изключително сериозна. Едва приключило едно издание на Панаира, а това става през първата седмица на месец септември, ние започваме подготовката на следващото. Проучват се занаяти в други страни, установяват се контакти с посолства, организации и майстори, отправят се покани. Много често се налага да се съдейства, когато се издават визи. Необходимо е да се гарантира настаняване на участници и гости на Панаира. За да имаме три или четири дни качествено преживяване на публиката, ние работим много месеци и влагаме значителен ресурс. В условията на световна пандемия това няма как да се случи. Има опасност в средата на подготовката или дори в края й всичко да бъде отменено. Музеят би претърпял загуби, при това не само финансови. Ако не успеем да докараме достатъчно признати майстори и демонстратори, то качеството на Панаира ще падне драстично и това ще доведе до разочарование сред публиката. Панаирът обаче има една важна мисия – да подпомага развитието на традиционните занаяти. Затова през туристическия сезон ще представяме отделни групи национални занаяти. Ще има демонстрации, базари, ще обогатим фондовете с нови образци, ще запишем разказите на майсторите. Датите са описани в събитийния календар. Има ги на сайта на музея.
Докъде стигнаха ремонтите дейности по големия проект, който изпълнявате в музея?
Част от обществени поръчки са направени, други са почти на финала.
Как ще изглежда музей „Етър“ след неговото приключване?
Ще цитирам арх. Мария Хлебарова, която има сериозно професионално и лично отношение към музея и особено към водните му съоръжения. „Не очаквам нищо различно от това, което е.“ За посетителите не трябва да има съществена разлика. За да обясня нуждата от този огромен проект, ще кажа следното – той е необходим, ако искаме и след 200 години хората да се радват на къщите и дюкяните по Занаятчийската чаршия, на водениците, тепавицата, Гайтанджийската одая, струговете, бичкиджийницата.
Все още има недоволни от осъвременяването на „Етъра“. Как ще им отговорите?
Всички действия са насочени към съхраняване на музей „Етър“и разширяване на възможностите пред посетителите. В това се убедиха и директори, ръководили институцията преди мен, които имаха своите опасения. Дойдоха, чуха, видяха, разбраха. Ние приемаме всеки професионален и аргументиран съвет.
Обяснимо има намаляване на посетителите на музея през 2020 година? Все пак колко посетители отчитате?
Музей „Етър“ продължава да бъде едно от най-посещаваните места в България. Въпреки пандемията, въпреки двукратното затваряне на институцията, въпреки съвсем естествения страх на хората, особено в първата половина на годината, 115 424 души са посетили през музея през 2020.
Какви награди има музея през 2020 година?
Музей „Етър“ стана един от първите носители на Националната награда „Музейна образователна дейност“ като победител в категория „Културен институт – регионален музей“ за учебната 2018/2019 г. През този период 4059 ученици от Габрово и страната се обучават по европейски, национални и музейни програми. Освен това музеят организира национални детски конкурси, пленери на детска рисунка, детски празници на занаятите, отбелязване Международния ден на детето. Реализираните програми и уроци на територията на музей „Етър“, които представляват интерес за музейни специалисти, педагози и учители са следните: „ЕРАЗЪМ+“, Национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ с Модул „Музеите като образователна среда“, Образователните програми на институцията „Открий какво умееш“, „Научи и преживей!“, „Знам и мога“, „Училище за лазарки“, „Училище за коледари“, модул „Занимания по интереси“, работилници „Майсторете ръчички“, видео уроци. Музеят предлага уроци на теми за различни възрастови групи: „Силата на водата“, „Българското общество през Възраждането“, „Пролетни празници“, „Българската народна носия“, „Богатството на възрожденската архитектура“, „Строителство и архитектура“, „Светът на занаятите“ „Битът на прадедите ни“, „Български народни празници и обичаи“, „Народни вярвания“. Тази активна дейност стана повод в качеството ми на директор на РЕМО „Етър” да получа от Министерство на културата грамота за принос в популяризирането на културното наследство и изкуствата чрез създаване и въвеждане на музейни образователни програми.
Как виждате музея в мечтите си?
Нямам мечти. Визията ми за развитие е базирана на познания и интуиция. Убедена съм, че музеят ще бъде образец, който ще бъде следван от други подобни институции, заради добрите си практики.
