НОВАТА ВИЗУАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ НА ЕМО ЕТЪР СЕ ПРЕВРЪЩА В МОДЕЛ ЗА ОБЩИНА ГАБРОВО
В „Генератор“ – известно сред столичните дизайнерски и арт-среди място, бе представена новата визуална и графична идентичност на Етнографски музей на открито „Етър“. Създадена от утвърдени на международно ниво специалисти, тя включва не само лого, но и много важни послания, изработен специално за нуждите на музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика на тази културна институция.
Община Габрово превръща този процес в модел, по който да се развива самата идентичност на населеното място, а не само на отделните институции. Това стана ясно от изявление на зам.-кмета Нела Рачевиц.
Г-жа Рачевиц бе част от журито за определяне на победител за изработване на нова графична идентичност на ЕМО „Етър“. Тя участва в двете обществени обсъждания. Първото се състоя в Габрово на 5 декември, а второто два дни по-късно в столицата. Авторът Красен Кръстев, победител в проведения през лятото конкурс и Борил Караиванов, член на журито, представиха резултатите.
ЗАМЕСТНИК-КМЕТЪТ НЕЛА РАЧЕВИЦ ОЦЕНИ ВИСОКО НОВАТА ВИЗУАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ НА ЕМО ЕТЪР, чуйте интервюто с нея по радио Култура ON-AIR
Г-жо Рачевиц, Вие бяхте част от журито, доволна ли сте от резултата?
Изключително съм доволна от резултата. Аз винаги казвам, че резултатите са важни, но не по-малко важен е един процес. Бих казала, че тук имаше един развиващ участниците процес. Резултатът е насочен към младите хора. Този тип символика, илюстративност и графичност са харесвани и прилагани от тях. В тяхно лице трябва да намерим продължители на делото. И когато търсим техните внимание и ангажираност, ние трябва да го търсим със средствата, които им въздействат.
Тази твърде модерна визуална и графична идентичности, която ни предлагате – вие като жури и авторите - логото, шрифтовете, цветовите гами, изпълняват ли ролята, която има ЕМО „Етър“? А тя е да съхрани миналото в съвременността и да го пренесе в бъдещето.
Аз бих казала – да. Грешка би било да разглеждаме отделните елементи сами за себе си. Трябва да се разглежда комплексът от въздействия. Само по себе си логото, разгледано в черно-бяло, е едно. Шрифтът, сам за себе си, е друго. Аз говоря за въздействието на комбинацията от всички елементи на графичната идентичност. За цветовете не бих казала, че са модерни. Те са извадени от продукти и процеси, характерни преди 150-200 години. Ако нашите баби и дядовци са харесвали такива цветови комбинации, то ние се връщаме към нещо забравено. Модерното е винаги добре забравено старо, можем и така да приемем нещата. За мен много символи, лога, послания са се концентрирали върху някакъв вид емоция и подсъзнателни усещания. Не е рисунъкът, нещото което вълнува най-много младите и хората от средната възраст. Имам възможност да наблюдавам детските филми и виждам, че децата приемат моралните послания по един по-различен начин.
Борил Караиванов, член на журито, сподели преди малко, че е трябвало от трите направени предложения на участниците в конкурса да стигнете до едно, но не с гласуване, а единодушно. Наложило се е да се премине процес на убеждаване, на изтъкване на предимства. Вие на този вариант на графична идентичност ли бяхте привърженик от началото или на друг?
Не бях привърженик на този вариант. Гласуването не се случи в един ден, а беше процес, продължил няколко месеца. В началото тръгнах илюстративно – от картинката. Но след това все повече се питах: „Как да покажеш богатството на „Етър“-а с една картинка? Как да изразиш материалното и нематериалното? Как да включиш всички занаяти? Как да предадеш посланието напред?“. Всяка от снимките показва нещо. Може да има стотици и хиляди снимки. Как да ги събереш в една? За мен това беше процес, през който преминах, задавайки въпроси, изслушвайки участниците в конкурса. Това участие ме обогати, аз самата израснах в този процес.
Как ще оцените представянето на новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ не само в Габрово, но и в София. Това дава ли един по-национален облик?
Поне по моите познания, за първи път се случва такова представяне на един музей в ново време. Надявам се многото усилия да бъдат популяризирани. От тук нататък трябва да се направи всичко възможно начинът, по който се случиха нещата в „Етър“-а да достигне до повече институции. Този модел може да бъде приложен към всеки бизнес, към всяка местна власт или министерство. Всеки трябва да я открие и да намери средствата за реализация.
Община Габрово създава ли един модел, по който да се развиват институциите и тя самата?
Истината е, че „Етър“-а ни подаде този модел. Той не е открит от Общината, той е създаден от консултантите и колектива на музея. Аз благодаря, че станах част от него, участвайки в журито. За нас той е нещо, което се случва в една малка част, каквато е „Етър“-а, а ние трябва да го разширим и поне в Габровско да бъде припознато и от други, да се приложи и да се развие. Отговорността на музея сега е много голяма – да овладее продукта. Мисля си, че е много добре сега да се направи един наръчник, в който всичко да се опише като стандарт. Това ще облекчи изпълнителите, тъй като много хубави неща са били несъвсем коректно изпълнявани и са губили част от качеството си.
