ЕТО КАКЪВ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СИ, ЗА ДА СТАНЕ ТВОЙ ПРЕДМЕТ КУЛТУРНА ЦЕННОСТ 105 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА ТИ
Културна ценност на месец март 2017 г. е мастилница, откупена от Исторически музей–Габрово през 1989 г. от Катинка Иванова Глушкова от Габрово. Според запазените сведения, тя принадлежи на индустриалеца Христо Бобчев и е от началото на ХХ век.
Мастилничката е изработена от метал и оцветена в зелено, с цилиндрична форма и трапецовидна поставка, чиято задна част леко е извита и ажурна в горния си край, с капаче отгоре, а отпред полудъга от стилизирани клончета с три цветя - рози.
Христо Рачов Бобчев е роден през 1834 г. в с. Стомонеците, Габровско. Едва дванадесет годишен започва да чиракува в гайтанджийницата на Георги Хесапчиев, като едновременно с работата ходи и на училище. Година по-късно напуска, но продължава да работи при други майстори-гайтанджии. На 25-годишна възраст успява да спести достатъчно пари, за да се отдели като самостоятелен производител, а след време в съдружие със Стефан хаджи Стойчев да открие и собствено предприятие.
Чарковете, с които работи са дървени и често се развалят. Христо Бобчев ги усъвършенства с метални части за детайлите, които подлежат на най-голямо изхабяване.
Той получава и изработва поръчки и за други чаркове. Постигнатите резултати не го задоволяват и започва да търси съдружници за доставяне на машини от Англия. През 1883 г. събира своите добри приятели и роднини - братята Стефан, Иван и Цанко хаджи Стойчеви, Васил Евстатиев Рашеев, Христо Гъдев, Стефан П. Недев и Стефан Медаров, които сключват договор за построяване на фабрика за предене на прежда, плетене на гайтан и тъкане на шаяци. Христо Бобчев поема ангажимента за закупуването на машини, а за построяване на фабричната сграда - Велчо Рашеев.
При пътуването до Англия за закупуване на необходимата техника, Христо Бобчев запасва около кръста си дълга кожена кесия с около 13 кг злато. Във Виена се среща с търговеца Сава Паница, който помага на Бобчев, като го снабдява с четири надписа на френски език:
„Този господин пътува за Париж“
„Този господин пътува до Лондон“
„Този господин пътува до Манчестър“
„Този господин иска да се срещне с комисионера Васил М. Вълчев“
Сава Паница пише писмо до Вълчев, с което го уведомява за предстоящото посещение на Христо Бобчев. Заедно с Вълчев Христо Бобчев обикаля няколко фабрики и се спира на фирмата „Смит и син“.
Христо Бобчев купува машините, но се отказва от някои приспособления, които са допълнително доставени. Машините пристигат в Свищов след 6-7 месеца, а за осем дни с биволски коли са пренесени в Габрово и са монтирани в новопостроена сграда.
На Димитровден (8 ноември 1884 г.) е пусната втората габровска фабрика и първата камгарна предачница.
Известно е, че домът на Бобчев е посещаван от високопоставени гости. Една от стаите в неговият дом се нарича „царската стая“, тъй като през 1885 г. княз Александър I Батенберг на път за Пловдив, пребивава в Габрово и приспива в дома на Бобчев.
В чест на събитието камгарната предачница е наречена „Александър“.
След избирането му за княз на България на 3 август 1887 г., Фердинанд Кобурготски на път от Търново за София, се спира в Габрово и отсяда в къщата на Бобчев, където свиква първия министерски съвет. След няколко години отново посещава Бобчевия дом с майка си и княгиня Луиза.
В памет на историческите събития, цар Борис III предлага да се сложи паметна плоча на къщата на Христо Бобчев. През 1902 г. в дома е прекарал две денонощия и граф Игнатиев, пристигнал за тържествата на Шипка след Освобождението.
През 1887 г. фабриката се разширява: обзаведена е бояджийна, вдигнат е трети етаж, доставени са нови станове, селфактор и други машини. Доставката й поставя значително предизвикателство пред все още крайно лошата българска инфраструктура. За да се пренесе огромният парен котел от свищовското пристанище до Габрово, са нужни 20 дни и впряг от 14 чифта биволи. Налага се много от мостовете по пътя да бъдат предварително укрепени, за да поемат тежестта на необичайния товар. За да мине той по тесните улици на Дряново, са съборени няколко къщи, които предварително са закупени и платени от съдружниците във фабриката. Керванът е посрещнат тържествено, като в края на Габрово се стича цялото население на балканския град.
Христо Бобчев е управител на фабрика „Александър“ до 1891 г., след което се отдава на частни търговски дела и производството на гайтани. Неговата гайтанджийница достига до 360 чарка и през 1905 г. той построява самостоятелна камгарна предачница под името „Хр. Бобчев и синове“.
Христо Бобчев е сред дарителите за строежа на театрално-библиотечната сграда, за съграждането на чешми в селата Стомонеци, Зелено дърво, Недевци. През 1911 г. предоставя на храм „Успение Богородично” в Габрово комплект свещенически дрехи на стойност 220 лв.
Христо Бобчев завършва земният си път на 1 септември 1911 година.
