ДА ЖИВЕЕ СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД!
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г., който цар Фердинанд І прочита в двора на църквата "Св. 40 мъченици" в старопрестолния град Търново.
Цар Фердинанд, Христо Славейков, Андрей Ляпчев, Иван Салабашев, Александър Малинов, Михаил Такев, генерал Петър Марков и други, Триумфалната арка на хълма Царевец в Търново по случай провъзгласяване на Независимостта на България, 22 септември 1908 г.
Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г.
Как се отбелязва 22 септември в населени места от област Габрово
Севлиево
22 септември, Ден на българската независимост, ще бъде отбелязан с поднасянето на венци и цветя пред Паметника на Свободата в Севлиево.
От 9:45 часа в центъра на Севлиево ще прозвучат празнични химни в изпълнението на Севлиевската духова музика.
От 10:00 часа ще бъдат поднесени венци и цветя.
Община Севлиево кани гражданите да почетат великото дело на предците и заедно да отбележим Деня на независимостта на България.
Трявна
На 22 септември честванията в Трявна са пред Славейкова къща:
10.45 – 11.00 ч. – Озвучаване с родолюбиви песни и маршове
11.00 – 11.05 ч. – Стихове за България, изпълнени от деца от ЦДГ „Светлина”
11.05 – 11.10 ч. – Кратка беседа за семейство Славейков и участието на негови членове в извоюването и отстояването на независимостта на България
11.10 – 11.12 ч.– Поднасяне на венец от инж. Драгомир Николов - Кмет на община Трявна и д-р Нели Цанева – Председател на Общински съвет, пред Славейкова къща
Дряново
Кметът на Дряново Иван Николов излезе с обръщение, посветено на Деня на българската независимост, в което казва:
"107 години ни делят от 22 септември 1908 г. Датата е част от славната многовековна история на България и наречена за ден на Независимостта. Като събитие тя е важна по отношение на утвърждаването на държавност след Освобождението през 1878 г.
Като акт, тя се състои в прочита на Прокламацията за българската независимост край стените на старопрестолния Царевец.
Тя е естествен завършек на многовековните борби на народа ни за национално освобождение, окончателно отхвърляне на Турското васалство.
Преди малко повече от век Европа и света разбират за освобождението и обединението на българската нация в единна, независима държава.
По категоричен начин, предците ни за пореден път отхвърлят оковите - този път на дипломацията и Берлинския договор. Това е редно да помним, наред с най-популярната фраза от Прокламацията на 22 септември 1908 г.
Да живее свободна и независима България! Да живее българския народ!"
Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява
На тази дата през 1908 г. България - една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.
Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново - символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ
По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.
Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о' бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I
