23-каратова златна апликация и брадва на РИМ–Габрово са включени в международно издание, посветено на бронзовата епоха
Два артефакта от фонда на Регионален исторически музей–Габрово са включени в сборника „Злато и бронз. Метали, технологии и междурегионални контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха“. В изданието, което е 600 страници, има изследвания на автори от Австрия, Румъния, България и Сърбия. Снимките, представени в сборника, са 618. Този сборник дискутира цялата проблематика на бронзовата епоха.
Регионален исторически музей–Габрово представя каменна брадва от трето хилядолетие преди Христа и пекторал – златна апликация (нагръдник) от късната бронзова епоха, второто хилядолетие преди Христа.
Пекторалът:
През май 2000 година диригентът на Габровски камерен оркестър Иван Стоянов, любител-планинар, изкачва връх Голям Кадемлия в Стара планина. Дали музикантът подозира, че ще стане откривател на изключителна ценна находка. Древната 23 каратова златна апликация се подава от снега. Иван Стоянов я взема със себе си, за да я дари по-късно на Регионалния исторически музей в Габрово. Отказва приемлива за времето си сума, която по-голяма институция му предлага за находката.
Чуко-брадвата:
Открита е в местността Горнова могила и също като златната апликация е от бронзовата епоха. Тя също е древен и ценен експонат. Може да се каже, че е тракийска.
Сборникът е издаден от Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН) и Дънди Прешъс Металс Крумовград ЕАД, а съставители са Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев.
Двуезичният сборник е продукт на две изложби, посветени на богатото културно-историческо наследство от бронзовата епоха на територията на днешна България. Това са изложбите „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Тя е показана през 2017 г. в Музея за история на изкуството във Виена, по международен проект между НАИМ при БАН и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките.
Втората изложба - „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“, е с участието на 28 български музея, показана от края на октомври през същата година в Националния археологически музей с над 600 експоната.
Като автори в този сборник участват над 80 специалисти от редица български и международни научни и музейни институции, както и 30 музеи с архитектурни културни ценности. Реализацията на тази книга е осъществена благодарение на доброто сътрудничество с партньори от научните институции в Австрия, както и благодарение на колегиалността на колеги от университетите и от музеите в цялата страна. Този сборник е реализиран и благодарение на важната подкрепа на фирма Дънди Прешъс Металс Крумовград ЕАД.
Това не е просто каталог на изложбата, а над ¾ са текстове, които дискутират сериозни научни проблеми.
Един недооценен и останал в сянка период, траещ над 2000 години. Показано е, че Източнобалканското пространство е важен кръстопът на култури. Разкрити са постиженията на българската археология., развитието на селищната мрежа – селищни могили, открити и сателитни селища.
От края на ІV хил. Пр. Хр. докъм 1200 г. пр. Хр. е един период на миграции, технологични иновации, начален етап на формиране на тракийския етнос и поява на царската институция в Тракия, влиянието на егейските, анатолийските и среднодунавските култури.
Малко факти:
Бронзът е сплав на мед и арсен, около средата на ІV хилядолетие преди Христа, по-късно, около средата на ІІІ хилядолетие преди Христа, се ползват мед и калай, като се получава по-твърда сплав, с по-приятен златист цвят, ниска точка на топене, по-добър контрол на производствения процес, рециклиране на счупени изделия,
За ранната бронзова епоха и началото на средната бронзова епоха е характерен добив злато, особено на речно, впоследствие и от рудни находища.
Характерни за късната бронзовата епоха са колективните находки на сърпове и брадви.
Във Вълчитрън е открита най-голямата колективна находка от злати предмети от бронзовата епоха в Европа.
