От бубарството, през сливовицата до един от най-старите храмове в България
Трима уредници от ЕМО „Етър” вземат участие в конференцията „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“, която се провежда на 4 и 5 октомври в Регионален исторически музей – Габрово.ТЕМАТА ЗА СТАРОПЛАНИНСКИЯ РЕГИОН Е НЕИЗЧЕРПАЕМА
„От бубарството до копринарския занаят – минало без продължение” – това свое изследване представи Величка Илиева.
До 1960 година бубарството е важно занятие на населението в региона. За Габровска община най-голямо количество пашкули са произведени през 1910-та – 6 512 кг., след което се наблюдава постепенно намаление. С навлизането в бита на местното население на евтини, здрави и ефективни тъкани, фините и не особено здрави копринени изделия постепенно губят значението си, а модата ги обрича на изчезване.
„Габровци между сливовицата и чинцано” – е темата, представена от Румяна Денчева в характерния за нея атрактивен стил.
„Тръгне ли светът да си събува потурите, спиране няма. А на опънати гащи джанковица не върви. Но както потурите не са заменени за една нощ, тъй и луксозните питиета навлизат в света на габровци бавно и полека. Началото на промяната е поставено от потомствения кръчмар Никифор Казасов, сам по себе си колоритна фигура”, с това въведение започна Румяна Денчева и разказа историята на кръчмарската фамилия Казасови, която има своето характерно място в живота на Габрово почти до средата на ХХ век.
С „Църквата в село Бучуковци, Дряновско” Павлина Дамянова разказа за резултатите от участието си в една експедиция от пролетта на тази година.
Благодарение на експедицията, на дневен ред отново се поставя въпроса за един от старите, все още запазени, но рушащи се български православни храмове. Строителството му започва през март 1847 година и до 23 април църквата е готова. В изследването си Павлина Дамянова проследява човешките и институционални отношения, често конфликтни, свързани с църквата.
„Жестока несправедливост, голям грях пред Бога и срам пред народа ще бъде, ако се допусне да се затвори един от най-старите храмове в страната, какъвто е Св. Йоан Предтеча", са написали хората. А какво ли биха написали сега, ако видят, че този техен фар е полуразрушен?", са думите, с които завършва изследването на Павлина Дамянова.
