КАРИКАТУРА ОТ ДВА ВЕКА В ДОМА НА ХУМОРА И САТИРАТА
Музеят „Дом на хумора и сатирата” в Габрово гостува на Историческия музей в Ботевград с подбрана колекция българска карикатура на автори от 20 и 21 век.
Изложбата „Българска карикатура – класици и съвременници, 20-21 век” се открива на 12 март в 17:30 ч. в зала „Орханиец”, в навечерието на 43-ти рожден ден на габровската Весела къща.
Представя 16 забележителни майстори на българската карикатура с по две техни творби. Части от експозицията са гостували в Китай и Полша. В този си вид се показва за първи път.
Всяка изложба е своеобразен визуален разказ, при това многопластов: и за автора или авторите, и за тяхното време, и за вълненията им, оставени на платното.
В случая можем да прибавим и още един разказ – за трибуната, от която се изявяват избраните художници-карикатуристи – хумористичните и сатирични вестници и списания (в колекцията са включени няколко сатирични издания от фонда на ДХС).
Сега нашият „разказ” започва от Александър Божинов, 1878-1968, с право наричан баща на българската карикатура.
Но той не е само карикатурист, но и журналист, график, живописец, акварелист, сценограф, илюстратор, оформител на книги, критик, редактор, портретист, пейзажист, създател на сатирична пластика, стенописец, писател, дописен член на БАН и академик.
Толкова мощен талант! Често си спомня:
„Като се посветих на изкуството, а главно на карикатурата, не изпуснах нито минута да мисля, че макар да служа на един жанр, който у нас не е признат за голямо изкуство, аз съм длъжен да го издигна до изкуство, а не да го оставя да зрее като забавителна драскулка на всекидневния читател във вестника”.
Да, Божинов наистина превръща карикатурата в пълноправно и уважавано изкуство у нас. В изложбата е емблематичната му творба „Пижо и Пендо”.
Колкото и малка да е подборката, говорим ли за „бащи на карикатурата”, не можем да пропуснем Илия Бешков, 1901-1958, също многостранна личност, поколения карикатуристи с благоговение го наричат свой учител. Включени са карикатури от антимилитаристичния му цикъл.
Борис Ангелушев, 1902-1966, няма как да не свързваме с образа на Бай Ганьо, Марко Бехар, 1914-1973, си прави шеги с дяволското и божественото. Райко Алексиев, 1893-1944, присъства с две от ранните си сатирични рисунки, полюсни като емоционална багра.
Много точно Радой Ралин пише по повод 100 г.от рождението на твореца: „..артистичната изобретателност, напоена с непринуден смях, надигаше у него гражданина и художника срещу нарушеното равновесие в нравите”.
В изложбата са включени и автори, творили през втората половина на 20.век и оставили значима диря в развитието на българската карикатура (Т.Пиндарев, Цв.Цеков-Карандаш, К. Драгостинов).
След тях са нашите съвременници: Г.Чаушов /1938/, Ст.Десподов, 1950-2015, Л.Михайлов, 1950, А.Станкулов, 1956, Ив.Кутузов, 1956, Р.Драгостинов, 1956-2011, Хр.Комарницки, 1964, и В. Георгиев, 1970, все добре познати от нашата преса или от многото им ярки участия и престижни награди от международни салони на карикатурата.
Домът на хумора има щастливата привилегия да ги нарече свои приятели и да се стреми да подкрепя и популяризира по свой начин тяхното жизнеутвърждаващо изкуство.
Един голям художник може да се разпознае и от две негови произведения, ако ли не, и те са достатъчни да събудят нашата любознателност и с хапче хуморин в чашата, както ни препоръчва незабравимият Стефан Десподов, да продължим да крачим през неудовлетворяващия ни делник.
