И ЗИМЕ, И ЛЕТЕ ШИПЧЕНСКАТА ПЛАНИНА Е ПЪЛНА С РАЗБОЙНИЦИ
През Шипченския проход Александър Македонски е превел своите войници
През 335 година преди новата ера в похода му срещу племето трибали. Предполага се също, че
и келтите са преминали през Шипченския проход през 278 г. преди новата ера, когато са образували
в днешните български югоизточни земи своя келтска държава със столица Тиле.
Голям материал, който проследява историята на прохода публикува вестник "100 вести".
Местното население нарекло римския път през Шипченския проход Големия друм.
Важно съобщително значение придобил Шипченският проход по време на Българската държава през XII-XIV век.
Мощите на св. петка преминала през Шипченския проход.
След завладяването на България в края на XIV век турската власт запазва статута на габровци като
охранители на Шипченския проход. По турски са наречени дервентджии.
Евлия Челеби е османски пътешественик, поет и историк, който е пропътувал земите на Османската империя за около 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.
Евлия Челеби пише, че за оня, който пътува от Цариград за Белград през Шипченския проход, пътят му е с десет прехода по-кратък и по-изгоден, но е страшен, защото и зиме, и лете Шипченската планина е пълна с разбойници.
Ново шосе през Шипченския проход е изградено през 1837 г., когато турският султан Махмуд Втори при обиколката си по българските земи е трябвало да премине през Шипченския проход.
При започване на Руско-турската война през 1877 г. руското командване добре съзнавало, че
Шипченският проход е врата за турската армия към Северна Бълга рия, а за руската армия - врата към Одрин и Цариград.
Дълбоко в душата си оставам местен националист
Това казва в голямо интервю за вестник "100 вести" Богомил Белчев, кмета на Габрово през периода 1999 г. - 2007 г.
"Все по-трудно и по-тежко ще става за общините. Но тези, които работят в общините – кметовете и служителите, трябва да знаят, че те са истинските представители на хората в управлението. Така мисля аз, защото съм изпитал много на гърба си и знам какво е да си в местната власт. Тук много, много празни приказки не трябва да има". Белчев споделя пред изданието кой е най-трудният му момент като кмет?
"Само два месеца след като спечелих през ноември 1999 г. местните избори, през януари 2000 г., заради натрупани дългове на Общината към електроразпределителното дружество беше спряно уличното осветление на града.
Това беше момент, който никога няма да забравя. Не мога да забравя, че в 17:00 ч. - 17:30 ч. единствената светлина по улиците на града бяха само фаровете на автобусите и на леките коли, които се движеха. Това за един кмет е изключително жесток удар.
Тогава направих от невъзможното възможно с многобройни срещи и разговори да се възстанови уличното осветление на града. Чисто политически обаче кметът нямаше партийната принадлежност на централната власт и това не можеше да се случи.
Беше голям удар, който много тежко изживях, но който ми даде стимул да възобновим по нова система уличното осветление и неговото управление. И днес 99 на сто от ползваното от общината улично осветление е изградено точно в този период".
Най-малкото 20 броя пречупени кръстове са изрисувани от няколко години по обществени и жилищни сгради в самия център на областния град.
Около тях - всевъзможни обидни и по-малко обидни лозунги от всякакъв характер допълват тематиката на това пошло „изкуство“.
Като се започне с БФС и се стигне до сексуални актове! Но върха на всичко това представлява хитлеристкият лозунг „Хитлер беше прав“, закодирано „88“ („Хайл Хитлер“) и „Циганите на сапун“.
Всички фотографии са на вестник "100 вести"
