За да разберете как Шипка се превръща в символ на свободата, посетете изложбата в РИМ – Габрово
Паметникът на Свободата е своеобразен символ на националната независимост на България. Всяка година на 3 март там се събират хиляди хора. Самото име Шипка е част от най-дълбоката същност на българите. Символите имат тази трудна за обяснение характеристика – да надрастват границите на конкретното, да обединяват много значения, да стават нещо повече от собствените си физически същности.
Какво се случва на 3 март 1878 година в прохода Шипка? Вероятно има охраняващ го караул, който научава, че в Сан Стефано е подписан договор между воюващите империи. Още по-вероятно е охранителите да са узнали за това дни по-късно.
Защо тогава Шипка се превръща в символ на българската свобода?
За да разберете това, посетете изложбата, посветена на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Регионален исторически музей – Габрово. Фотодокументалният разказ представя създаването на този важен за съвременните българи обект. Акцентът е върху Шипка, но нека си дадем сметка, че парк-музеят обхваща исторически обекти от Бузлуджа, където легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води една от битките за свободата. Именно там Хаджи Димитър загива, а в гениалното стихотворение на Христо Ботев са вплетени природата и митологичните създания с мечтата за независима България. Парк-музеят „Шипка-Бузлуджа“ обхваща и други обекти, от южната страна на прохода, където по време на Руско-турската освободителна война заемат позиции части на двете армии.
Все пак изложбата в Регионален исторически музей – Габрово е посветена на Националния празник 3 март и акцентът е върху връх Шипка и върху паметника на Свободата.
„Има три паметника на Свободата – в Русе, в Севлиево и на Шипка. Факт е, че има само един, който се е превърнал в символ за всеки българин. Имената Шипка и Бузлуджа са емоционално свързани с всеки от нас. Само след няколко дни ще станем свидетели на поредните тържества, а всяка година на 3 март на върха идват хиляди. Вярно е, чисто формално Шипка няма пряка връзка с подписването на договора в предградията на Цариград през 1878-ма. Тук важните събития се разиграват през август предходната година, когато българските опълченци и руските воини успяват за защитят прохода от поробителите. Това участие на сънародниците ни във войната може да обясни как Шипка се превръща в символ на свободата”, каза при откриването на изложбата в РИМ – Габрово Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.
Той сподели, че тематиката на изложбите, които се правят от ръководената от него институция, е доста специализирана – представя се последната за 19 век война между двете империи – Руската и Османската. Чавдар Ангелов напомня, че в българската история Шипка, макар чисто символично, не е само една.
„След Освобождението се появяват още няколко Шипки. Сливница по време на Сръбско-българската война. Родопската Шипка през Балканската война, когато са Родопите са освободени. През 1917 година връх Червената стена е също своеобразна Шипка. Явно войниците и офицерите, участвали във войните, черпят морални сили от българското опълчение, което става основата на формирането на новата българска войска след освобождението”, допълва Чавдар Ангелов.
Изложбата, която бе открита в РИМ – Габрово, представя цялата история на създаването на паметника на връх Шипка. Използвани са архивни снимки на Национален парк-музей „Шипка -Бузлуджа“, както и фотографии на Държавния архив.
