БАЛ НА ОТМИНАЛИТЕ ВРЕМЕНА
„Ето ден след ден годините са минали.Като миг студен, животът ни преминал е.
Даже птиците щастливо те по две летят,
а след нас няма две следи да горят”.
Малко носталгия навява тази стара песен, изпълнена по великолепен начин от Лили Иванов преди няколко десетилетия. Родена е някъде във времето, когато едно младо момиче се е готвело да „скочи” в живота. Мечтало е за любов и успех. Вярвало е, че ще покори света и че пътя му ще е застлан с цветя. Това са мечтите на чистите хора. После идва времето на реалния живот. И той ни предлага всичко – и радост, и застлан с цветя път, и любов, и загуби, и тъга. Но когато се обърнем назад и разберем, че вече сме доста „богати на години” разбираме, че всяко от предложенията на живота си е струвало и ни е изградило като личности.
Пропити с енергията на чистата младост остават спомените, много често въплътени в запазени предмети. Тях си заслужава да съхраним и да предадем на поколенията, както го правят участниците в конкурса „Бал на отминалите времена” на Регионален исторически музей-Габрово. Това е инициатива, свързана със събирателската дейност на тази институция. През май 2017 година в музея ще бъде открита изложба, която да покаже даренията, които вече започнаха да постъпват.
Месецът не е случайно избран. През май се провеждат абитуриентските балове. Изложбата ще бъде един вид среща на миналото и настоящето, без сблъсък на поколенията.
Година е 1973-та. Матилда Йорданова завършва икономическото училище в Дряново. По-късно тя ще е студент в УНСС – важно в живота на младежите от този период събития, но преди това има нещо друго, което съсредоточава усилията на Матилда и семейството й – балът.
Роклята, с която девойката ще се появи не е типичната за баловете от този период. Днес също би предизвикала интерес. Състои се от две части: къса рокля за танци и дълга пола за официалната част.
Роклята е ръчно изработена по модел на известната през 70-те години на ХХ век фирма „Българско везмо”. Там са изпратени специално да бъдат боядисани и конците за бродерията, за да отговарят на гамата на основния плат на роклята. Майката на Матилда сама прави бродерията. По-късно тя предава любовта и майсторството си на своята дъщеря.
Роклята е лека и изчистена, а извезаните шевици показват любовта към българските традиции. Интересно допълнение, като завършек на цялостния облик, са малките, ажурно изработени пафти. Накитът е характерен за облеклото на българките от много векове. Със своето символно значение пафтите затварят кръг и не позволяват на злото да достигне до техния носител.
Вероятно Матилда вече завършва УНСС, когато Валентина и Татяна Джурови изпитват своите абитуриентски вълнения. Двете сестри също дариха балните си рокли за участие в инициативата „Бал на отминалите времена” на Регионален исторически музей-Габрово. Усмихнати, щастливи и с отворени към света очи те няма начин да не са впечатлявали публиката, дефилирайки по улиците на Горна Оряховица и Сражица – едната през 1980, а другата през 1982 година. Сестрите имат по две различни рокли за двете бални вечери.
Интересно е родословието на двете жени. Техният прадядо, който носи фамилията Сайферт е по народност чех. Дошъл в България началото на ХХ век, участва в изграждането на Захарните заводи в Горна Оряховица, където по късно работи и неговият син.
Първото дарение във фонда на музея постъпи дни след обявяването на конкурса, благодарение на възпитаничка на Националната Априловска гимназия, а по-късно и на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Роклята е лека и ефирна, ръчно шита е през 1980 година.
Втората дарена рокля също е на възпитаничка на Априловската гимназия. Тя е дело на габровска шивачка през 1984 г. Роклята е носена на абитуриентски бал в Младежкия дом на град Габрово – традиционно място за провеждането на подобен род събития през 80-те години на миналия век. Абитуриентката Катерина е дъщеря на Никола Коцев – багерист в СМК - гр. Габрово. Той е копал основите на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов”, на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” и на още много други сгради в града, носител е на много значки и отличия от времето на социализма.
С тези рокли започва подготовката на изложбата „Бал на отминалите времена” в Регионален исторически музей-Габрово. До месец май 2017 г. има достатъчно време, за да се присъедини всеки със своето бално облекло и да го предостави за участие.
Едно връщане към времето на чистите мечти и неподправените надежди. Колкото повече дарения пристигнат, толкова по-интересна ще бъде експозицията, на която вероятно ще има и такива, които да си спомнят един рефрен:
„С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и здраво да седим на стремето,
на живота нишката тънее”.
