АКО НЯКОЙ ВИ ПОПИТА ЗАЩО ГАБРОВО Е БИЛ ЦЕНТЪР НА ПАМУКОТЕКСТИЛНАТА ИНДУСТРИЯ, РАЗКАЖЕТЕ ТАЗИ ИСТОРИЯ
В периода от 1912 до 1947 г. в Габрово са създадени пет по-големи памукотекстилни предприятия – „Принц Кирил“, „Бъдащност“, „Христо Метев“, „Балкан“ и „Димитър Пенчев“. Освен тях са създадени около 60 по-малки предприятия, обикновено тъкачни, с по няколко стана.За значението на града като памукотекстилен център говори факта, че след национализацията Габрово става център на Държавно индустриално обединение „Памучна индустрия” (ДИОПИ), обхващащо всички предприятия от Плевенска, Русенска и Варненска области (без Плевен), или общо 170 предприятия, които се разпределят в 6 основни производствени клона: памукопредачество, памукотъкачество, памучен трикотаж, производство на чорапи, пасмантерия и шевни конци. Другите две държавни обединения се създават в София и Пловдив.
През 1949 г. всички обединения се сливат в ДИО „Памучна индустрия“ към Министерството на индустрията. Към 1959 г. всички памукотекстилни предприятия в Габрово са обединени в ДПТК „Васил Коларов“. Днес традицията на Габрово като текстилен център се поддържа от фирма „Мак“ АД разположена в сградите на бившия комбинат.
През 2012 г. с подобаващо тържество беше отбелязана 100 годишнината на Габровския памукотекстил. Присъстваха потомци на създателите, работници и ръководители от бившия памукотекстилен комбинат и от настоящата фирма приемник. Със съдействието на инж. Георги Бижев, акционер в „Мак“ АД – Габрово, бяха издадени книга и албум в които подробно се проследява създаването и развитието на петте по-големи памукотекстилни предприятия, на хората свързани с тях и на развитието на отрасъла в града като цяло.
105 години от началото на памукотекстилната индустрия в Габрово
Един разказ на Иван Постомпиров – главен уредник, Регионален исторически музей-Габрово
На 6 февруари 1912 г., в търговската кантора на Стефан Д. Читаков в Габрово е основано Памучно текстилно акционерно дружество, фабрика „Принц Кирил” – Габрово. Освен него, съоснователи и първи акционери са Димитър Г. Бойновски, Димитър Георгиев, Васил Георгиев, Христо П. Българиев, Иван Българиев и Илия Ц. Пундев. Тази дата можем да смятаме за начало на памукотекстилната индустрия в Габрово.
Фабриката на дружеството е малка каменна сграда на един етаж в с. Боровото, край река Синкевица и шосето за село Трънито (района на бившия завод „Добри Карталов“) с 24 тъкачни стана и няколко подготвителни машини, задвижвани от парен локомобил, с около 25-30 работници. Употребяват се само вносни прежди и се тъкат оксфорд и белени памучни платна.
По време на Балканската и Първата световна войни, фабрика „Принц Кирил” АД – Габрово не работи постоянно поради липса на суровини и отчита загуби. През 1920 г. тя е продадена и собственици стават варненските търговци на едро братя Дечо, Господин и Сава Хаджидечеви. След като купуват „Принц Кирил” АД – Габрово, те увеличават дружествения капитал на 24 000 000 лв. В следващите години фабриката е обновена напълно и се превръща в най-голямото памукотъкачно предприятие в Габрово.
Братя Хаджидечеви построяват нова промишлена сграда с апретурен отдел в партера, а двата eтажа са обособени като тъкачни зали. Те са оборудвани с нови немски и английски станове, като общия им брой достига 168. Енергийните мощности на предприятието са подсилени с няколко парни котела и два дизелови мотора с генератори за ток. В приземния етаж на фабриката е оборудвана една от най-модерните за онова време в страната апретури, с машини от Германия, Англия и Италия.
От 1925 до 1929 г. значително се разширява асортиментът на фабриката и тя се налага на пазара. През този период във фабриката работят над 300 души, за които са построени жилища и столова.
Предприятието се развива успешно и с ускорени темпове до 1929 г., когато отношенията между братята Хаджидечеви се влошават и те прекратяват своето участието си. Влияние оказва и настъпилата световна икономическа криза. За около 6 месеца работниците са разпуснати.
Габровският индустриалец Пенчо Семов е избран за синдик на дружеството и полага големи усилия за запазване на предприятието. С негово съдействие в началото на 1930 г. памукотекстилната фабрика става собственост на новосъздадено акционерно дружество свързано с търговска фирма „Перец М. Пизанти и сие” – София. Акционери са италианските евреи от фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес, адв. Никола Галчов от София, д-р Карл Лендт и габровският предприемач Пенчо Семов. Дружеството е стабилизирано и върви по възходяща линия на развитие през следващите години, като акциите носят значителни дивиденти.
В периода 1934-1935 г. е построена, оборудвана и започва работа новата предачница на „Принц Кирил” АД – Габрово в гара Курило, Софийско и по този начин се затваря цикъла на производство. През 1938 г. инсталираните вретена достигат 10 000, а станове нарастват на 257. „Принц Кирил” АД – Габрово достига капацитет от 3 600 000 метра плат годишно при двусменен режим, или 5 000 000 метра при трисменен режим на работа. Към края на 1938 г. в тъкачницата работят 665 души работници, чиновници и технически персонал на две смени.
Фабриката в Габрово поддържа постоянно добро качество на продукцията, което я прави търсена на пазара, въпреки засилената конкуренция. „Принц Кирил” има свое представителство в София чрез кантората на фирма „П. М. Пизанти и С-ие” на ул. „Сердика”, №12.
По време на Втората световна война „Принц Кирил” АД – Габрово фактически е одържавено. Акциите на фамилиите Пизанти, Аджубел и Розанес стават държавна собственост съгласно разпоредбите на антиеврейското законодателство. Държавата започва да се намесва в управлението на дружеството.
След политическите промени в страната на 9 септември 1944 г. ограниченията на лицата от еврейски произход са отменени. На 17 март 1945 г. са върнати акциите на евреите, бивши акционери на „Принц Кирил” АД – Габрово. Поради променената политическа конюнктура, името му е сменено на Акционерно дружество „Памучен текстил” със седалище в Габрово и представителство в София.
В управлението на дружеството участва Илия Кожухаров - бивш кмет на Габрово и бивш министър на правосъдието (1938) и на търговията, промишлеността и труда (1938-1939). През 1939 г. той става юрисконсулт, а от 1941 г. е акционер и председател на Управителния съвет (УС). През 1945 г. е избран за член на УС и отново е юрисконсулт на дружеството до национализацията му през 1947 г.
През 30-те и 40-те години ръководител на бояджийното и апретурно отделение в предприятието е инж. Владимир Явашев, баща на художника авангардист Кристо (Христо Явашев). През 1949 г. той е обвинен от Държавна сигурност като саботьор за похабяването на голяма партида плат. Виновен за аварията е пиян работник, но въпреки това в затвора лежи Явашев. След освобождаването му, той, заедно със семейството си напускат Габрово завинаги.
На 23 декември 1947 г. дружеството е одържавено, като активите му са на стойност над 297 млн. лв. На 7 септември 1948 г. предприятието се преименува на Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Вълко Червенков" – Габрово и е включено в структурата на памукотекстилен комбинат „Васил Коларов". След това сградите са използвани от трикотажен завод „Добри Карталов“ (цех „Изкуствен кожух“). Днес те тънат в руини, а работническите общежития са напълно заличени.
