ЛАЗАРОВДЕН В ЕМО ЕТЪР - ЕДНО НЕПОВТОРИМО ПРЕЖИВЯВАНЕ
30 девойки от габровски учeбни заведения бяха избрани да се включат в „Училище за лазарки”, което традиционно се организира от Етнографски музей на открито „Етър” през този период от годината. Момичетата ще бъдат обучени на обичаите, свързани с Лазаровден и на самия празник ще направят възстановка в музея.
Лазаровден в ЕМО „Етър” е едно неповторимо преживяване, което може да си подарите на 31 март. Обичаят днес се представя на много места в България, но в „Етър”-а е запазен неговия истински смисъл. С лазаруване в миналото българите са представяли готовите да се омъжат девойки пред обществото. Обличането на малки момиченца в народни носии и представянето им за лазарки няма нищо общо с традициите на българския народ.
На 31 март в ЕМО „Етър” ще има две възстановки – от 11:30 и от 13:30 часа.
Днес девойките от „Училище за лазарки” получиха първия си теоретичен урок. Те разбраха, че Лазаровден е един от най-обичаните пролетни момински празници. Винаги е една седмица преди Великден, в събота.
В българската традиция мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи. От този момент придобива нов социален статус, вече публично може да се момее, да се хваща на хорото, да се гизди.
Вярва се, че лазарките играят за берекет. Пропуснат ли някоя къща, в нея не влиза нито имането, нито късметът. Затова обхождат цялото село и влизат във всяка къща. Пропускат само дом с покойник до една година. Смята се, че където минат лазарките, след тях върви плодородието.
За празника са характерни три обредни момента – лазаруването, избирането на кумица т.нар. кумичене и обредния танц буенек. И трите са свързани с прехода от моминство към любовта и задомяването. Пеят различни песни за семейството и получават като дарове яйца, брашно, плодове. Колкото по-пълна е лазарската кошница, толкова по-голямо ще е плодородието.
Лазаровден в ЕМО „Етър” е едно неповторимо преживяване, което може да си подарите на 31 март. Обичаят днес се представя на много места в България, но в „Етър”-а е запазен неговия истински смисъл. С лазаруване в миналото българите са представяли готовите да се омъжат девойки пред обществото. Обличането на малки момиченца в народни носии и представянето им за лазарки няма нищо общо с традициите на българския народ.
На 31 март в ЕМО „Етър” ще има две възстановки – от 11:30 и от 13:30 часа.
Днес девойките от „Училище за лазарки” получиха първия си теоретичен урок. Те разбраха, че Лазаровден е един от най-обичаните пролетни момински празници. Винаги е една седмица преди Великден, в събота.
В българската традиция мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи. От този момент придобива нов социален статус, вече публично може да се момее, да се хваща на хорото, да се гизди.
Вярва се, че лазарките играят за берекет. Пропуснат ли някоя къща, в нея не влиза нито имането, нито късметът. Затова обхождат цялото село и влизат във всяка къща. Пропускат само дом с покойник до една година. Смята се, че където минат лазарките, след тях върви плодородието.
За празника са характерни три обредни момента – лазаруването, избирането на кумица т.нар. кумичене и обредния танц буенек. И трите са свързани с прехода от моминство към любовта и задомяването. Пеят различни песни за семейството и получават като дарове яйца, брашно, плодове. Колкото по-пълна е лазарската кошница, толкова по-голямо ще е плодородието.
Гледайте още
18.02
