Какъв да съм – Баш майсторът или Уста Колю Фичето? Всеки сам прави избор!
„Да не ти влиза майстор в къщата“ – кой не е чувал това изречение? Рано или късно всеки се сблъсква с ремонтите на домашното си пространство. И започват мъките. Майсторите са хора, които имат самочувствие на търсени. Самото им присъствие кара клиентите да се съобразяват с тях. Има и един култов български филм – „Баш майсторът“, който по много забавен, но и поучителен начин, разкрива света на майсторите. Или на Баш майсторите. Но хайде да не се оправдаваме отново със социализма, когато разсъждаваме кой и защо е отговорен за манталитета български! Ние сме отговорни. И е добре всеки да се замисли, дали в своето професионално поприще не прилича в някаква степен на Баш майстор.
Но има и други примери.
Честно казано, не си представям Уста Колю Фичето като Баш майстор. Вероятно невероятният актьор Кирил Господинов би пресъздал и образа на тази емблема на възрожденската ни архитектура и строителство, само че ще изглежда и ще звучи по съвсем различен начин. Не се и съмнявам, тъй като големите актьорите умеят да се превъплъщават в различни образи. Но нека оставим Кирил Господинов и неговият Баш майстор! Нека се върнем на майсторите. Когато някой мечтае да стане майстор, като Колю Фичето ли си се представя или като Баш майстор? И за двата манталитета се иска възпитание.
Погледнете майсторите, които провеждат обученията в образователната програма „В света на старопланинската архитектура“ – Христо Тоцев, Стефан Парисов, Павел Кунчев, Валентин Дамянов! Баш майсторът? Неее, по-скоро имената на оставили дълбока следа в архитектурната и строителна история на България стари майстори изникват в съзнанията ни, когато ги наблюдаваме да градят и обучават. Образователната програма, в която го правят, се нарича „В света на старопланинската архитектура“ и се реализира за седми път от музей „Етър“, Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Камарата на архитектите в България.
Вероятно разговорите на посетителите в музей „Етър“, които имат шанса да наблюдават работата на участниците в програмата и четиримата майстори, са различни. Моят с арх. Десислава Димитрова, представител на Камарата на архитектите в България, тръгна от самата програма, но продължи с търсене на възможности за връщане статута на майсторите, като ценена и важна част от нашето общество, която има мисията да съхрани миналото и да го направи част от съвременността. За да му даде бъдеще.
Защо Камарата на архитектите в България продължава да подкрепя с финансов ресурс образователната програма „В света на старопланинската архитектура“? Десислава Димитрова има много ясна позиция по този въпрос. Инициативата се развива и надгражда всяка година с различни акценти – традиционните дървени елементи и сглобки, плетовете от леска и стенните пълнежи от глина, камъкът и приложението му в традиционното строителство, стълбата и видовете стълби, покривът от плочи, дворът и градината.
„Особена важна част от програмата е възпитанието. Участниците развиват отношение към традиционното строителство. Създава се микроклимат, който е изключително подходящ за живот. Необходимо е да съумеем да го направим част и от съвременните сгради. Детският панел е най-подходящ пример за възпитателния процес, с който се ангажира програмата. Още от ранна възраст подрастващите да придобиват отношение към строителството, архитектурата и положителните традиции. Когато старите сгради са добре реконструирани, те имат не само историческа, но и естетическа стойност. Проектът придобива все по-голяма популярност и това го прави устойчив в годините. В България има недостиг на събития от типа на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“. Струва ми се, че не веднъж в годината, а няколко пъти е добре да се случват такива инициативи.“
Арх. Десислава Димитрова отчита, че за чужденците е много интересна и привлекателна старата българска архитектура. Но българите, особено живеещите в страната, са основната група, към която е насочена образователната програма, реализирана от музей „Етър“, Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Камара на архитектите в България. Арх. Димитрова смята, че чрез нея се провокират участниците да развиват своите умения, получени от обученията в строителни технологии от миналото.
„Надграждането трябва да става чисто професионално. Ако някой от участниците иска да превърне традиционното строителство в свой занаят, необходимо е да има къде да продължи да учи и практикува. Развитието на образователен център за архитектурно-строителна реставрация е дългосрочен проект на Камарата на архитектите в България“, споделя Десислава Димитрова.
Участниците в програмата се провокират да търсят още и още знание, да се обучават и да прилагат наученото на практика. В момента у нас има дефицит на майстори с познание и отношение. Най-младият реставратор, който работи в Драгалевския манастир, например, е на 70 години. Според Десислава Димитрова необходимо е да се създаде среда, която да върне статута на майсторите, като ценени професионалисти, чиито труд е високо възнаграден.
Как да направим двор и градина с възрожденски дух
Статията е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Слушай още
18.02
