СЪВПАДЕНИЯ - КНИГАТА, С КОЯТО КАЛОЯН ХРИСТОВ ЗАВЪРШВА ЕДИН СВОЙ ТВОРЧЕСКИ ПЕРИОД
„Съвпадения” е книгата, с която Калоян Христов завършва един свой творчески цикъл. Младият автор планира да я представи през есента в родния си град Габрово и в София, където е студент. „Съвпадения” съдържа стихотворения с предимно любовна насоченост и още през лятото читателите ще могат да я закупят от книжарниците в страната.
„Извисиха се звезди”
Извисиха се звезди.
Небето спря и се замисли.
Тънката луна се вгледа някъде.
След малко падна роса и
всичко наоколо се обля
в хладна свежест.
Странно, тихо спокойствие
засвири нежната си песен.
Полъхна вятър, раздвижи
листата и се разкриха те -
двамата, вперили поглед
към тяхната звезда.
„Темите, които се застъпват в новата книга са любовни, но има и такива, чиито адресат всеки читател би могъл да определи сам за себе си. Има и някои стихотворения в тази книга, които не са изцяло любовни. Субектът или обектът от този изграден фикционален свят би могъл да се определи от всеки читател индивидуално”, смята авторът Калоян Христов.
Дъждовно
Капеха ритмично капки
в една наполовина пълна кофа.
Стичаха се от покрива
на голямата къща,
който се разстилаше тихо
между липите.
Капеха често тези капки
и понякога капеха бързо,
понякога бавно,
но често си капеха.
На покрива седеше момиче
с наполовина празни очи,
с наполовина излети сълзи.
Така леко и плавно има преход от любовната към социалната тематика, без да преобладава нито една от двете. С излизането на книгата „Съвпадения” Калоян Христов затваря един цикъл – на постройка и стила на стихотворенията, като споделя, че вече се е насочил към малко по-различен тип поезия.
Срещу течението (Посвещава се на Петко и Пенчо Славейкови)
На моста над реката
стоеше млад мъж, който правеше хартиени
лодки от листи, на които със ситен ръкописен
шрифт се мяркаха текстове.
На моста над реката
стоеше мъж с детска количка,
който правеше хартиени
лодки и ги пускаше по течението.
На моста над реката
стоеше мъж, а до него дете. Той го учеше
да прави хартиени лодки от надписани
листи и да ги пуска леко по течението.
На моста над реката
стояха двама мъже и правеха
хартиени лодки. Пускаха ги
и им се наслаждаваха.
На моста над реката
стоеше мъж със бастун,
който сръчно правеше лодки от
хартия и искаше да вървят срещу течението.
Под моста – в реката,
срещу течението плаваше голяма хартиена лодка.
В нея се возеха
двама мъже и правеха лодки.
„Извисиха се звезди”
Извисиха се звезди.
Небето спря и се замисли.
Тънката луна се вгледа някъде.
След малко падна роса и
всичко наоколо се обля
в хладна свежест.
Странно, тихо спокойствие
засвири нежната си песен.
Полъхна вятър, раздвижи
листата и се разкриха те -
двамата, вперили поглед
към тяхната звезда.
„Темите, които се застъпват в новата книга са любовни, но има и такива, чиито адресат всеки читател би могъл да определи сам за себе си. Има и някои стихотворения в тази книга, които не са изцяло любовни. Субектът или обектът от този изграден фикционален свят би могъл да се определи от всеки читател индивидуално”, смята авторът Калоян Христов.
Дъждовно
Капеха ритмично капки
в една наполовина пълна кофа.
Стичаха се от покрива
на голямата къща,
който се разстилаше тихо
между липите.
Капеха често тези капки
и понякога капеха бързо,
понякога бавно,
но често си капеха.
На покрива седеше момиче
с наполовина празни очи,
с наполовина излети сълзи.
Така леко и плавно има преход от любовната към социалната тематика, без да преобладава нито една от двете. С излизането на книгата „Съвпадения” Калоян Христов затваря един цикъл – на постройка и стила на стихотворенията, като споделя, че вече се е насочил към малко по-различен тип поезия.
Срещу течението (Посвещава се на Петко и Пенчо Славейкови)
На моста над реката
стоеше млад мъж, който правеше хартиени
лодки от листи, на които със ситен ръкописен
шрифт се мяркаха текстове.
На моста над реката
стоеше мъж с детска количка,
който правеше хартиени
лодки и ги пускаше по течението.
На моста над реката
стоеше мъж, а до него дете. Той го учеше
да прави хартиени лодки от надписани
листи и да ги пуска леко по течението.
На моста над реката
стояха двама мъже и правеха
хартиени лодки. Пускаха ги
и им се наслаждаваха.
На моста над реката
стоеше мъж със бастун,
който сръчно правеше лодки от
хартия и искаше да вървят срещу течението.
Под моста – в реката,
срещу течението плаваше голяма хартиена лодка.
В нея се возеха
двама мъже и правеха лодки.
11.07
