МОЯ ТЕЖКА, РАЗМИРНА ДУША,
ти си камък на шия за всички.
Аз си тръгвам от тебе пеша
с боси стъпки на тъжно момиче.
Моя облачна, остра душа,
в плитко давиш пътеките близки .
Лик извръщаш, когато греша,
и ме разпваш , когато поискаш.
А е ад да пропадаш в мъгла
и да лепне по стърхава кожа
алчна помисъл - с дирята зла
на десетки пияни безбожници.
Моя тъмна, мъглива душа,
ненамерила обич и пристан ,
прегърни ме, докато руша ...
Стреляй в мен, ако днес съм неистинска.
Жанет Михова
6 декември 2012