ТРАКИЙСКИТЕ МОГИЛИ – НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
„Тракийските могили са сред най-важните археологически паметници за културата на древните траки на територията на Габровска област. Разположени са на стръмни терени по билата и склоновете на Предбалкана, но не по-високо от 750-800 м. надморска височина (н.в.), както и в равнинните части край поречията на реките“, разказа археологът и главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово Росен Йосифов.
По думите му част от могилните насипи са малки, трудно различими в естествения релеф, докато други достигат височина 12-15 м. По-често могилите са единични, но някои от тях образуват малки некрополи.
„При погребалния ритуал е практикувано и трупополагане, и кремиране, с което погребалните практики на траките, населявали в миналото Габровска област, се придържат към утвърдения в цяла Тракия биритуализъм. Кремацията е или клада на място или извън гроба, в периферията на насипа, като след това овъглените останки са полагани в урна. Погребенията не са богати. В гробовете са оставяни съдове – глинени или метални, а предпочитани накити са бронзовите фибули“, стана ясно още от информацията, представена от Росен Йосифов.
Според датиращите находки известните до сега тракийски погребения се отнасят към периода VІІ-ІІІ в. пр. Хр., а най-късното е от римския период – ІІ-ІІІ век.
В землището на Габрово са регистрирани 15 тракийски надгробни могили, а други са унищожени в миналото. В началото на XX в. са разрушени няколко могили в северозападния край на Габрово.
По същото време е унищожена могила при с. Иванковци от ІV в. пр. Хр. Гробното съоръжение е зидана с камъни малка засводена гробница, а от погребалния инвентар са запазени бронзова фибула, части от бронзова кофа и глинен аскос.
Някои могили са познати единствено по движимите находки от тях: бронзова двуспирална фибула от VІІ-VІ в. пр. Хр. от разрушена могила в землището на с. Междене и бронзов бюст на бог Хермес, декорирал стол от ІІ-ІІІ век от могилата на местността Ветия кръст при с. Лесичарка.
С по-голяма концентрация на могили и могилни некрополи се открояват землищата на селата Кръвеник, Стоките и Стола в планинската зона на Севлиевския край, но голяма част от тях са унищожени при терасирания на терена.
Най-богатата на находки досега могила в областта е от Севлиевския край, в местността Поленица при село Градница, проучена през 1971 г. В здравия терен е открита яма със скелет на кон. На 1,5 м. под върха има кръгла площадка от клада за трупоизгаряне, оградена с вертикално поставени в окръжност каменни плочи и покрита с каменен насип. Въпреки ограбването й в древността, са запазени бронзова хидрия, чернофирнисов скифос и други артефакти, съхранени в РИМ – Габрово.
Ограбена от иманяри могила има в при с. Кумани, Тревненско, а археологически са проучени могилите при с. Ошани, Престой и Дамяновци. В Габровския край единствено тракийската надгробна могила от м. Могилата в землището на с. Велковци е проучена археологически - при спасителни разкопки през 1994 г. от Кина Койчева. Разкритата зидана с камъни на калова спойка гробница от ІV-ІІІ в. пр. Хр. е с усложнен двукамерен план и с плосък покрив. Погребението и инвентарът са унищожени от иманяри.
По думите му част от могилните насипи са малки, трудно различими в естествения релеф, докато други достигат височина 12-15 м. По-често могилите са единични, но някои от тях образуват малки некрополи.
„При погребалния ритуал е практикувано и трупополагане, и кремиране, с което погребалните практики на траките, населявали в миналото Габровска област, се придържат към утвърдения в цяла Тракия биритуализъм. Кремацията е или клада на място или извън гроба, в периферията на насипа, като след това овъглените останки са полагани в урна. Погребенията не са богати. В гробовете са оставяни съдове – глинени или метални, а предпочитани накити са бронзовите фибули“, стана ясно още от информацията, представена от Росен Йосифов.
Според датиращите находки известните до сега тракийски погребения се отнасят към периода VІІ-ІІІ в. пр. Хр., а най-късното е от римския период – ІІ-ІІІ век.
В землището на Габрово са регистрирани 15 тракийски надгробни могили, а други са унищожени в миналото. В началото на XX в. са разрушени няколко могили в северозападния край на Габрово.
По същото време е унищожена могила при с. Иванковци от ІV в. пр. Хр. Гробното съоръжение е зидана с камъни малка засводена гробница, а от погребалния инвентар са запазени бронзова фибула, части от бронзова кофа и глинен аскос.
Някои могили са познати единствено по движимите находки от тях: бронзова двуспирална фибула от VІІ-VІ в. пр. Хр. от разрушена могила в землището на с. Междене и бронзов бюст на бог Хермес, декорирал стол от ІІ-ІІІ век от могилата на местността Ветия кръст при с. Лесичарка.
С по-голяма концентрация на могили и могилни некрополи се открояват землищата на селата Кръвеник, Стоките и Стола в планинската зона на Севлиевския край, но голяма част от тях са унищожени при терасирания на терена.
Най-богатата на находки досега могила в областта е от Севлиевския край, в местността Поленица при село Градница, проучена през 1971 г. В здравия терен е открита яма със скелет на кон. На 1,5 м. под върха има кръгла площадка от клада за трупоизгаряне, оградена с вертикално поставени в окръжност каменни плочи и покрита с каменен насип. Въпреки ограбването й в древността, са запазени бронзова хидрия, чернофирнисов скифос и други артефакти, съхранени в РИМ – Габрово.
Ограбена от иманяри могила има в при с. Кумани, Тревненско, а археологически са проучени могилите при с. Ошани, Престой и Дамяновци. В Габровския край единствено тракийската надгробна могила от м. Могилата в землището на с. Велковци е проучена археологически - при спасителни разкопки през 1994 г. от Кина Койчева. Разкритата зидана с камъни на калова спойка гробница от ІV-ІІІ в. пр. Хр. е с усложнен двукамерен план и с плосък покрив. Погребението и инвентарът са унищожени от иманяри.
Слушай още
28.11
