05.11.2022г. | 15:16ч.Признанието на майстор Калин Къров: „Като Янка втора няма“

Десетки майстори от различни краища на страната взеха участие в Първата национална среща на дърворезбари от България, която започна в музей „Етър“ на 5 ноември. Целта на инициативата е занаятчиите да се опознаят и да решат да регистрират ли сдружение, което да ги представлява пред други организации, пред националните и местни власти.

Оказва се, че резбари в България има. Живеят и работят по села и паланки, най-често познати само в собствените си малки общности. Занаятите дълги години са за мъже, но модерните времена водят до промени. Янка Айкова е доказателство за това. Занимава се с дърворезба повече от двадесет години и за нея това не е работа, а призвание.

Янка Айкова, Калин Къров и Станимир Манойлов са двигателите в организацията на Първата национална среща на дърворезбарите.

За благоевградчанката Янка всичко започва случайно, но случайности в живота няма. Завежда едно момче, което има влечение да се учи, при майстор дърворезбар. Младежът остава за кратко, Янка – до живот. Не обича да дава оценка на майсторлъка си. Смята, че другите е редно да се произнасят по този въпрос.

„Няма как един майстор да е по-добър от друг. Не скачаш с пет сантиметра повече, за да се измери. Всеки е уникален“, присъединява се Калин Къров от Велики Преслав към разговора с Янка Айкова. На него пък дърворезбар от Велики Преслав, който сега работи в САЩ, му дава „пламък“.

„Този пламък съм си го носел аз от дете, но той го запали преди тридесет години. Беше ми преподавател, но аз постепенно започнах да научавам все повече неща от него, да ходя в ателието, да му се „вра в краката“, спомня си с чувство за хумор изминатия път Калин Къров.

Разказаните от Калин и Янка истории дават надежда, че от занаят в България може да се живее. Двамата обаче бързо пресичат такъв ентусиазъм и споделят, че лесни постижения няма.

„Леле, ти си голям талант“, пишат почитатели на Янка Айкова във Фейсбук.

„Не, талантът е едни 5%. Останалото са труд, упоритост и много часове, прекарани в ателието. Случвало ми се е от 24 часа да прекарам 20 там.“

Нито Калин, нито Янка се оплакват, напротив.

„Ставам сутрин, правя си кафе и отивам в ателието. Обичам да съм там, да си мисля и представям как да изработя едно изделие.“

Калин определя работата си като детска игра, в която се експериментира.

„Абе, наистина сме чешити. И двамата! Но не само ние, всички тук са такива сами по себе си“, стават все по-откровени двамата майстори дърворезбари. Все пак на въпроса кой е по-голям чешит, Калин признава: „Като Янка втора няма“! Тя пък приема думите му като комплимент. Янка Айкова не е скучна, с нея винаги нещо се случва – както и тази Национална среща на дърворезбарите.