ПРЕД НАРИСУВАНИТЕ ОТ ГЕРГАНА И СТЕЛА ИКОНИ СЕ МОЛЯТ ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ
И в днешно време има хора, които смятат, че жените не трябва да рисуват икони и да зографисват църкви. Това не е официално становище, но има представители на духовенството, които смятат, че иконописта е само за мъже. Предубедените не са мнозинство.
През Възраждането няма известни жени, които да са рисували икони. Но днес жените, чиято професия е зограф са много. И повечето са добри.
Гергана Симеонова разказва тези факти, докато рисува икона, като участник в Майсторската надпревара, част от ХV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в ЕМО „Етър”. Гергана Симеонова е от Дряново, завършва „Иконография” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Зографисва няколко църкви, рисува икони, изпълнява частни поръчки.
„Първоначално само монаси са рисували икони. През Възраждането са започнали да приемат иконописта като занаят и тогава светски хора са започнали рисували икони. В Трявна цели родове са рисували и е участвало цялото семейство. Процесът е много трудоемък, жените и децата са били включени особено много в подготвителния процес. Всеки от семейството е бил специализиран в отделните му части. Може би по това време жените са започнали да се включват в самото рисуване на иконата, въпреки че мъжът си поставял името на нея”, разказва Гергана Симеонова.
Стела Василева от Троян рисува икони от 10 години. Талантът й получава официално признание с диплома от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и с факта, че през това време тя успява да работи и да се издържа като зограф.
„Занимавам се и с ново изписване, и с реставрация.”, казва Стела Василева и леко се учудва на въпроса: „От колко години жените започват да се налагат в иконописта?”.
„И днес жените изглеждат леко несериозно в очите на някои хора. Но се опитваме да докажем, че това не бива да е така”, споделя тя. Впечатлението й е от една действителност, в която въпреки такива настроения тя успява да се утвърди.
Стела Василева работи като част от екип, който се реставрира или рисува икони в православни храмове. Тя не може да си спомни колко от църквите в България са изрисувани от тях. Казва, че са много и това е достатъчно, за да стане ясно, че живеем в нови времена, в които творците все повече се оценяват по таланта, а не по други признаци. Пък били те и полови.
През Възраждането няма известни жени, които да са рисували икони. Но днес жените, чиято професия е зограф са много. И повечето са добри.
Гергана Симеонова разказва тези факти, докато рисува икона, като участник в Майсторската надпревара, част от ХV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в ЕМО „Етър”. Гергана Симеонова е от Дряново, завършва „Иконография” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Зографисва няколко църкви, рисува икони, изпълнява частни поръчки.
„Първоначално само монаси са рисували икони. През Възраждането са започнали да приемат иконописта като занаят и тогава светски хора са започнали рисували икони. В Трявна цели родове са рисували и е участвало цялото семейство. Процесът е много трудоемък, жените и децата са били включени особено много в подготвителния процес. Всеки от семейството е бил специализиран в отделните му части. Може би по това време жените са започнали да се включват в самото рисуване на иконата, въпреки че мъжът си поставял името на нея”, разказва Гергана Симеонова.
Талантът помага на Стела Василева да се утвърди като зограф
Стела Василева от Троян рисува икони от 10 години. Талантът й получава официално признание с диплома от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и с факта, че през това време тя успява да работи и да се издържа като зограф.
„Занимавам се и с ново изписване, и с реставрация.”, казва Стела Василева и леко се учудва на въпроса: „От колко години жените започват да се налагат в иконописта?”.
„И днес жените изглеждат леко несериозно в очите на някои хора. Но се опитваме да докажем, че това не бива да е така”, споделя тя. Впечатлението й е от една действителност, в която въпреки такива настроения тя успява да се утвърди.
Стела Василева работи като част от екип, който се реставрира или рисува икони в православни храмове. Тя не може да си спомни колко от църквите в България са изрисувани от тях. Казва, че са много и това е достатъчно, за да стане ясно, че живеем в нови времена, в които творците все повече се оценяват по таланта, а не по други признаци. Пък били те и полови.
Слушай още
20.09
