ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ИЗЛОЖБА РИМ-ГАБРОВО ПРЕДСТАВЯ РУСКИ И ТУРСКИ ОРЪЖИЯ ОТ ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА
По време на Освободителната война турската армия е по-добре въоръжена от руската. Много от опълченците остават живи след боевете на Шипка и участват в следващи войни, свързани със защитата на интересите на новосъздадената държава. В Габрово с различни инициативи се отбелязват 140 години от Руско-турската Освободителна война. Първото събитие е изложбата „Габрово - сигурният тил на Шипка“, която може да се види в Регионалния исторически музей.
Историкът Даниела Цонева разказва, че на базата на оръжията, показани в изложбата, може да се направят изводи за това колко модерно са въоръжени двете армии.
От думите й става ясно, че войските на освободителите ни са носели оръжие от времето на Кримската война, средата на 50-те години на 19 век. Армията на турската държава е оборудвана с английско оръжие, много по-ново за времето си. В руската армия по-модерно оръжие е „Verdana”, което получават и опълченците.
Даниела Цонева обяснява как една по-зле въоръжена войска се оказва краен победител във войната. Тя смята, че психологическия елемент е изиграл важна роля.
„Така дълго чаканата свобода за българите е важен мотив. Като се имат предвид и Шипченските боеве, тази теза се доказва”, смята Цонева.
Две турски и три руски пушки, револвери и хладно оръжие са включени като част от интересната експозиция.
„Това е само част от оръжието, което се съхранява в РИМ-Габрово. То илюстрира използваното във войната оръжие. Избрали сме малко на брой, но представителни образци, за да могат хората да добият представа за реалната ситуация от войната.”
Посетителите могат да видят две саби от азиатски тип – напълно идентични, но едната използвана от руски воин, а другата от турски. Даниела Цонева уточнява, че това оръжие попада в руската армия чрез казаците.
„По-голямата част от това население живее на Кримския полуостров и след войната от 50-те години на 19 век е принудено да се изсели.”
Турска сабя, луксозно оръжие, с красива дръжка е поставено близо да казашката.
„Дръжката е от бяла кост с поставени в специални гнезда червени корали. По острието има инкрустация от сребро и злато. По-красивата изработка, самите елементи върху оръжието показват икономическото състояние на собственика, който го носи.”
Две лули за пушене на тютюн допълват представата за живота в турската армия.
Интересни са още една казашка сабя и тесак (двуостър меч), показан заедно с ножницата.
Потурите на Новак Димитров, много добре запазени, украсени с гайтан са намерили място в експозицията. Новак Димитров е от село Зелено дърво и е един от водачите на ген. Скобелев по време на зимното преминаване на дясната колона през Химитлийската пътека. Потурите са поставени в дървена ракла, принадлежала на друг опълченец – Христо Бекирев, който е от 10-та Опълченска дружина.
В изложбата е показана и прочутата сабя на атаман Фьодор Мелников. Самата изложба е посветена на габровското участие във войната, но то е немислимо без руското. Любопитни за широката публика са и частиците от Самарското знаме, дарени от Велислава Палаузова Чохаджиева. Тя е член на Инициативния комитета по въздигане на паметника на свободата.
През 1922 година Общинския съвет взема решение да обяви всички опълченци за почетни граждани – не само местни жители. 522 души се оказват живи по това време. Година след това, през 1923-та, са съставени почетните грамоти, връчвани на опълченците. „Габрово – сигурният гръб на Шипка” представя тези отличия. От изложбата може да се научи много за личностите, които независимо от материалното си положение – едни богати, други бедни – вземат решение да се бият с оръжие в ръка за свободата на България.
Историкът Даниела Цонева разказва, че на базата на оръжията, показани в изложбата, може да се направят изводи за това колко модерно са въоръжени двете армии.
От думите й става ясно, че войските на освободителите ни са носели оръжие от времето на Кримската война, средата на 50-те години на 19 век. Армията на турската държава е оборудвана с английско оръжие, много по-ново за времето си. В руската армия по-модерно оръжие е „Verdana”, което получават и опълченците.
Даниела Цонева обяснява как една по-зле въоръжена войска се оказва краен победител във войната. Тя смята, че психологическия елемент е изиграл важна роля.
„Така дълго чаканата свобода за българите е важен мотив. Като се имат предвид и Шипченските боеве, тази теза се доказва”, смята Цонева.
Две турски и три руски пушки, револвери и хладно оръжие са включени като част от интересната експозиция.
„Това е само част от оръжието, което се съхранява в РИМ-Габрово. То илюстрира използваното във войната оръжие. Избрали сме малко на брой, но представителни образци, за да могат хората да добият представа за реалната ситуация от войната.”
Посетителите могат да видят две саби от азиатски тип – напълно идентични, но едната използвана от руски воин, а другата от турски. Даниела Цонева уточнява, че това оръжие попада в руската армия чрез казаците.
„По-голямата част от това население живее на Кримския полуостров и след войната от 50-те години на 19 век е принудено да се изсели.”
Турска сабя, луксозно оръжие, с красива дръжка е поставено близо да казашката.
„Дръжката е от бяла кост с поставени в специални гнезда червени корали. По острието има инкрустация от сребро и злато. По-красивата изработка, самите елементи върху оръжието показват икономическото състояние на собственика, който го носи.”
Две лули за пушене на тютюн допълват представата за живота в турската армия.
Интересни са още една казашка сабя и тесак (двуостър меч), показан заедно с ножницата.
Потурите на Новак Димитров, много добре запазени, украсени с гайтан са намерили място в експозицията. Новак Димитров е от село Зелено дърво и е един от водачите на ген. Скобелев по време на зимното преминаване на дясната колона през Химитлийската пътека. Потурите са поставени в дървена ракла, принадлежала на друг опълченец – Христо Бекирев, който е от 10-та Опълченска дружина.
В изложбата е показана и прочутата сабя на атаман Фьодор Мелников. Самата изложба е посветена на габровското участие във войната, но то е немислимо без руското. Любопитни за широката публика са и частиците от Самарското знаме, дарени от Велислава Палаузова Чохаджиева. Тя е член на Инициативния комитета по въздигане на паметника на свободата.
През 1922 година Общинския съвет взема решение да обяви всички опълченци за почетни граждани – не само местни жители. 522 души се оказват живи по това време. Година след това, през 1923-та, са съставени почетните грамоти, връчвани на опълченците. „Габрово – сигурният гръб на Шипка” представя тези отличия. От изложбата може да се научи много за личностите, които независимо от материалното си положение – едни богати, други бедни – вземат решение да се бият с оръжие в ръка за свободата на България.
Слушай още
26.08
