Да се смееш в лицето на страха! Или колко силно оръжие може да бъде неперфектният човек?
Защо трябва да се смеем в лицето на страха? На този въпрос отговаря Тиаго Прада, представител на шведската организация TILLT.
„Офанзива по границата: Да се смееш в лицето на страха" е една инициатива, която се провежда в Дома на хумора и сатирата в Габрово и по време на която се обсъждат въпросите на хумора и миграцията. Шведската организация TILLT (ТИЛТ) ръководи този проект, към който се присъединиха представители на 11 държави - България, Холандия, Сърбия, Словакия, Хърватия, Гърция, Ливан, Сирия, Палестина, Турция и Германия.
Тиаго Прада разглежда ситуацията със страха, смеха и границите по-скоро от психологическа гледна точка, но не отрича и политическия смисъл, който може да бъде вложен.
„Като приемаме, че не сме идеални, ние всъщност отправяме покана към непознат. За да изпита, че заедно споделяме човечност.”
Тиаго Прада казва, че „Офанзива по границата: Да се смееш в лицето на страха" има различни нива – емоционално, културно, психологическо.
„Разбира се, че имаме и политическо ниво на проекта, но целта не е да правим политически послания. Ние каним хората да помислят, използвайки хумора. От тези мисли, от тази умозрителност и възможностите, които хуморът предлага, хората ще могат сами да вземат решение какъв живот искат. В света ние всички сме едно.”
Работилница на Хиба Ал Ансари (Сирия) – „Куфарът символизира нашия дом, всичко което имаме е в него. Хората са поставени в ситуация, в която се опитват да съберат вешите си „живота“ и да го запзят, докато друго се опитват да ги разменят. Едновременно с това се изгубват и ги принежават.
Габровците умеят да се надсмиват над себе си – това е забелязал по време на престоя си Тиаго Прада. Той не вярва, че тук хората са стиснати, както се прокламира чрез прочутите габровски шеги. Но е получил уверението на местни хора, че има достатъчно време това му впечатление да се промени.
Теаго Прада се връща към един епизод от пиеса, която участниците в инициативата „Офанзива по границата: Да се смееш в лицето на страха" са гледали.
Западно семейство посреща имигрантка. Приема я в дома си с топло и радушно отношение. С времето съжителството започва да тежи на семейната двойка. Когато мъжът и жената изпращат своята мигрирала гостенка, те вдигат ръце, за да й помахат за сбогом. Движенията им са бавни и в определен момент ръката на всеки от тях застива в нацистки поздрав – макар за миг.
„Всеки може да избере сам. Ние не налагаме мнения. Ако представлението показва нещата по един критичен начин, но ние можем да се надсмеем над този жест, то той загубва силата си. Ето защо диктаторите не обичат хумора. Тяхната власт се крепи на послания за абсолютната истина. Хуморът предизвиква абсолютизма.”, коментира Тиаго Прада.
Директорът на музея Дом на хумора и сатирата Маргарита Доровска допълва, че ние сме свикнали да виждаме ситуациите челно-бели.
„Тоест, когато този фашистки жест се прави, той да не бъде поставен под въпрос. Би следвало да изглежда много категоричен, а именно с хумора този жест е поставен под въпрос, разколебан е. Посланията на постановката също. Те са много емоционални. Ние едновременно съчувстваме на това семейство, виждаме тяхното лицемерие, жестокостта им към себе си и към другите. Тиаго няколко пъти засегна думите „човечност” и „хуманизъм”. Именно това е силното оръжие – неперфектният човек, който едновременно можем да харесваме и да мразим. Именно тази човешка ситуация ние показваме, но не казваме на публиката какво да мисли. Оставяме я да бъде докосната.”
Интервю на Тихомир Църов с Тиаго Прада и Маргарита Доровска. Преводът е на Галина Бонева.
„Офанзива по границата: Да се смееш в лицето на страха" е една инициатива, която се провежда в Дома на хумора и сатирата в Габрово и по време на която се обсъждат въпросите на хумора и миграцията. Шведската организация TILLT (ТИЛТ) ръководи този проект, към който се присъединиха представители на 11 държави - България, Холандия, Сърбия, Словакия, Хърватия, Гърция, Ливан, Сирия, Палестина, Турция и Германия.
Тиаго Прада разглежда ситуацията със страха, смеха и границите по-скоро от психологическа гледна точка, но не отрича и политическия смисъл, който може да бъде вложен.
„Като приемаме, че не сме идеални, ние всъщност отправяме покана към непознат. За да изпита, че заедно споделяме човечност.”
Тиаго Прада казва, че „Офанзива по границата: Да се смееш в лицето на страха" има различни нива – емоционално, културно, психологическо.
„Разбира се, че имаме и политическо ниво на проекта, но целта не е да правим политически послания. Ние каним хората да помислят, използвайки хумора. От тези мисли, от тази умозрителност и възможностите, които хуморът предлага, хората ще могат сами да вземат решение какъв живот искат. В света ние всички сме едно.”
Работилница на Хиба Ал Ансари (Сирия) – „Куфарът символизира нашия дом, всичко което имаме е в него. Хората са поставени в ситуация, в която се опитват да съберат вешите си „живота“ и да го запзят, докато друго се опитват да ги разменят. Едновременно с това се изгубват и ги принежават.
Габровците умеят да се надсмиват над себе си – това е забелязал по време на престоя си Тиаго Прада. Той не вярва, че тук хората са стиснати, както се прокламира чрез прочутите габровски шеги. Но е получил уверението на местни хора, че има достатъчно време това му впечатление да се промени.
Теаго Прада се връща към един епизод от пиеса, която участниците в инициативата „Офанзива по границата: Да се смееш в лицето на страха" са гледали.
Западно семейство посреща имигрантка. Приема я в дома си с топло и радушно отношение. С времето съжителството започва да тежи на семейната двойка. Когато мъжът и жената изпращат своята мигрирала гостенка, те вдигат ръце, за да й помахат за сбогом. Движенията им са бавни и в определен момент ръката на всеки от тях застива в нацистки поздрав – макар за миг.
„Всеки може да избере сам. Ние не налагаме мнения. Ако представлението показва нещата по един критичен начин, но ние можем да се надсмеем над този жест, то той загубва силата си. Ето защо диктаторите не обичат хумора. Тяхната власт се крепи на послания за абсолютната истина. Хуморът предизвиква абсолютизма.”, коментира Тиаго Прада.
Директорът на музея Дом на хумора и сатирата Маргарита Доровска допълва, че ние сме свикнали да виждаме ситуациите челно-бели.
„Тоест, когато този фашистки жест се прави, той да не бъде поставен под въпрос. Би следвало да изглежда много категоричен, а именно с хумора този жест е поставен под въпрос, разколебан е. Посланията на постановката също. Те са много емоционални. Ние едновременно съчувстваме на това семейство, виждаме тяхното лицемерие, жестокостта им към себе си и към другите. Тиаго няколко пъти засегна думите „човечност” и „хуманизъм”. Именно това е силното оръжие – неперфектният човек, който едновременно можем да харесваме и да мразим. Именно тази човешка ситуация ние показваме, но не казваме на публиката какво да мисли. Оставяме я да бъде докосната.”
Интервю на Тихомир Църов с Тиаго Прада и Маргарита Доровска. Преводът е на Галина Бонева.
Слушай още
26.02
