Най-лютата клетва: „Да ти се разтече белилото, да ти се размаже червилото”
„Да ти се разтече белилото, да ти се размаже червилото”. Това е най-лютата клетва, която селянка може да изрече към гражданка. Казва я екскурзоводът Елена Минковска, която е част от групичката на селянките по време на едно от съпътстващите габровския карнавал събития – Следкарнавалната гюрултията в музей „Етър”.
160 години габровци се лутат между града и селото. Наричан „Български Манчестър” и световна столица на хумора и сатирата, днес Габрово е град, но дори човек да живее в някое от селата от общината, разстоянията са такива, че софиянци биха определили местонополежинето като централно.
„160 години между селото и града” – под това мото премина Следкарнавалната гюрултия. В отстояването на корените си, хората навремето често прибягват до сарказъм. Кълнат не само селянките. Гражданките не им остават длъжни.
Анна Александрова – също екскурзовод в музея, се спомня своя дядо Тодор и думите му: „Тези пусти колибари, пак са ни заляли”. Саркастично, нали? Елена Минковска обаче не се трогва особено. Днес разликите между селския и градски начин на живот са минимални, според нея с известен превес в полза на селото, където има чиста храна и свеж въздух.
Музейният педагог Люба Иванова е в селска обстановка по време на мартенско-априлската карантина. Но и дума не дава да се изрече за селски корени. „В град съм родена и в град живея”, отсича тя. Дрехите, които облича са като на „съща дама от Париж”, ако си позволим цитат от „Криворазбраната цивилизация”. Люба Иванова смята, че са удобни, прохладни и подчертават елегантната й фигура.
Цвятко Цветков е познат на стотиците хиляди посетители в музей „Етър”. Майсторът на музикални инстуремни е гражданин, но предпочита селския начин на живот.
„Уж европейци ще ставаме, но аз съм далече от това. Обичам да гледам всякакви животни, селският начин на живот наистина ми харесва”, споделя Цвятко Цветков, надува гайдата си и оглася етърската чаршия.
160 години габровци се лутат между града и селото. Наричан „Български Манчестър” и световна столица на хумора и сатирата, днес Габрово е град, но дори човек да живее в някое от селата от общината, разстоянията са такива, че софиянци биха определили местонополежинето като централно.
„160 години между селото и града” – под това мото премина Следкарнавалната гюрултия. В отстояването на корените си, хората навремето често прибягват до сарказъм. Кълнат не само селянките. Гражданките не им остават длъжни.
Анна Александрова – също екскурзовод в музея, се спомня своя дядо Тодор и думите му: „Тези пусти колибари, пак са ни заляли”. Саркастично, нали? Елена Минковска обаче не се трогва особено. Днес разликите между селския и градски начин на живот са минимални, според нея с известен превес в полза на селото, където има чиста храна и свеж въздух.
Музейният педагог Люба Иванова е в селска обстановка по време на мартенско-априлската карантина. Но и дума не дава да се изрече за селски корени. „В град съм родена и в град живея”, отсича тя. Дрехите, които облича са като на „съща дама от Париж”, ако си позволим цитат от „Криворазбраната цивилизация”. Люба Иванова смята, че са удобни, прохладни и подчертават елегантната й фигура.
Цвятко Цветков е познат на стотиците хиляди посетители в музей „Етър”. Майсторът на музикални инстуремни е гражданин, но предпочита селския начин на живот.
„Уж европейци ще ставаме, но аз съм далече от това. Обичам да гледам всякакви животни, селският начин на живот наистина ми харесва”, споделя Цвятко Цветков, надува гайдата си и оглася етърската чаршия.
Слушай още
02.05
