Събудих се отдавна, а сънувам още.
На границата със деня
нощта чертае плашещи спирали
и после ги зачерква пред очите ми.
Чертал е някой ъглите на къщите
с резец безумен в призрачен сумрак…
Събуждат се съседите, чертаят пътя си.
И аз след тях протъркано палто обличам.
Задавям се с деня. ... По черни релси
сами потеглят ходилата ми - като насън.
Помахват шипките с бодливи кърпи
на моя влак, от горест ослепял.
Тунелите са близо – ями каменни.
Полита влакът ми
от гняв към релсите обезумял.
В тунела ли ме чакаш?
Странен избор! Черна съм
от мъка, че ме зачерта
с отсъствието си.