Бакърджийството не е само добре усвоена техника, качествен метал и огън, бакърджийството е начин на живот!
Снимката от майсторското свидетелство на Стефан Вълев Йонков, разположена на видимо място в Бакърджийската работилница в ЕМО „Етър”, като икона пази мястото. Годините тук са замрели, времето сякаш е спряло в това царство на старото българско занаятчийство. Днес Бакърджийската работилница е същата както в миналото. Само хората са различни, но е спазено разбирането за приемственост.
Някога, преди майстор Стефан да спре да практикува, очите му се насълзявали от факта, че не иска да напусне занаята, но занаятът е започнал да го напуска.
Работата в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър” никога не е била съставена само от труд и усилие. Емоциите, нахлували в помещението през годините, все още имат своята сила, макар днес да са само спомен.
За сълзите на Стефан Йонков, първи майстор в Бакърджийската работилница, си спомня Петър Паунов – един от неговите някогашни чираци. В историята има всичко – и сблъсък на поколения, и респект от стария майстор, и откраднато знание. Нали всички сме чували, че занаят се краде?
Петър Паунов, обаче, не се притеснява да предаде своите умения на двамата чираци – Иван Димитров и Живко Димитров, които обучава в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър”. Изтеклото време е променило ситуацията. Днес става въпрос да се запазят старите техники, да се съхрани един занаят. Няма ги еснафските организации, а занаятчийските играят малко по-различна роля.
Майстор Стефан е обучил петима бакърджии и Петър Паунов е един от тях. Изтърсакът, както сам казва.
„На стената сме „белязали” два образа. Той обичаше да сяда на това място и да си почива. Облягаше се, а на стената се образуваше сянка от лицето му”, спомня си Петър Паунов. Чираците издебват спящия майстор и очертават силуета. Вторият е на Александър Раев от София – най-големият бакърджия през 80-те години на ХХ век.
„Добре, че не са ги замазали на стената досега”, размишлява Петър Паунов, отчитайки, че „номерата”, които някога чираците са гледали да извъртят на майсторите днес са неразделна част от историята на Бакърджийската работилница.
Сега Петър Паунов е един от признатите майстори и има свои чираци. Живко Димитров и Иван Димитров нямат много време да мислят какъв номер да извъртят на майстора. Както казахме, времената вече са други. Двамата влагат много от себе си, за да получат знания и умения от един толкова сладкодумен човек, който е запазил ценни спомени.
Габровците са си габровци. В миналото купували леген от тънка ламарина, защото бил по-евтин. На следващата година им се налагало отново да минат през бакърджийската работилница, за да закупят нов. Съд от дебела ламарина е символ на богатство. Ако някой казвал, че няма да купува нов леген за децата си, ставало ясно, че е взел от по-скъпите.
„По-скъп е, но десет пъти повече живот има. И като чуе това, човек се научава, че от евтини неща не се пести. Който е глупав, продължава да купува легени от тънка ламарина”, смее се Петър Паунов.
Днес повечето хора свързват бакърджийския занаят с предмети, които могат да служат и за украса на дома. В едно джезве можеш да приготвиш кафе за гостите си – вкусна напитка, която все още не се е превърнала в екзотика. Макар че, натам вървят нещата. Един бакърджия трябва да може да изработи сахани, менчета, кани, тенджери.
Живко споделя с майстор Петър, че е запазил стари съдове от баба си. Сред тях е тенджера, в която е готвено в продължение на 40 години. Деформирана е от употреба.
Петър Паунов разказва историята си на своите чираци, не от желание да се изтъкне, а за да ги научи, че упоритостта, постоянството, усъвършенстването и вярата в себе си не са празни фрази. Ако липсват, успехът ти ще е кратък.
„1980 година започнах да се обучавам. Шест месеца по-късно исках да се явя за майстор, но не ми дадоха. Малък ми бил стажът. И аз да покажа, че мога взех един ибрик и го направих. Бай Стефан каза, че не вярвал, че съм можел да го направя. Гледа го, гледа и каза: „Е-е-е, Петре, сега и космически кораб да кажеш, че можеш да направиш – ще ти повярвам. На една година ме допуснаха до майсторски изпит.”
Ибрикът е от най-трудните за изработка предмети.
Живко и Иван са ученици номер 11 и 12 за Петър Паунов. Той не ги подлага на изпитанието да проявят търпение, но преди десетилетия е трябвало три месеца единствено да стои на оджака и да вкарва струя въздух. Днес съзнава каква закалка е това. Петър е крал занаята си в буквалния смисъл на думата. И се осланя на усета си. Казва на учениците си, че наклона на чукчето, силата на удара, инструмента са важни, а особено важна е прецизността.
Бакърджийството не е само добре усвоена техника, качествен метал, огън и инструменти. Бакърджийството е начин на живот. Истинският бакърджия е човек, изградил себе си като личност.
Някога, преди майстор Стефан да спре да практикува, очите му се насълзявали от факта, че не иска да напусне занаята, но занаятът е започнал да го напуска.
Работата в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър” никога не е била съставена само от труд и усилие. Емоциите, нахлували в помещението през годините, все още имат своята сила, макар днес да са само спомен.
За сълзите на Стефан Йонков, първи майстор в Бакърджийската работилница, си спомня Петър Паунов – един от неговите някогашни чираци. В историята има всичко – и сблъсък на поколения, и респект от стария майстор, и откраднато знание. Нали всички сме чували, че занаят се краде?
Петър Паунов, обаче, не се притеснява да предаде своите умения на двамата чираци – Иван Димитров и Живко Димитров, които обучава в Бакърджийската работилница на ЕМО „Етър”. Изтеклото време е променило ситуацията. Днес става въпрос да се запазят старите техники, да се съхрани един занаят. Няма ги еснафските организации, а занаятчийските играят малко по-различна роля.
Майстор Стефан е обучил петима бакърджии и Петър Паунов е един от тях. Изтърсакът, както сам казва.
„На стената сме „белязали” два образа. Той обичаше да сяда на това място и да си почива. Облягаше се, а на стената се образуваше сянка от лицето му”, спомня си Петър Паунов. Чираците издебват спящия майстор и очертават силуета. Вторият е на Александър Раев от София – най-големият бакърджия през 80-те години на ХХ век.
„Добре, че не са ги замазали на стената досега”, размишлява Петър Паунов, отчитайки, че „номерата”, които някога чираците са гледали да извъртят на майсторите днес са неразделна част от историята на Бакърджийската работилница.
Сега Петър Паунов е един от признатите майстори и има свои чираци. Живко Димитров и Иван Димитров нямат много време да мислят какъв номер да извъртят на майстора. Както казахме, времената вече са други. Двамата влагат много от себе си, за да получат знания и умения от един толкова сладкодумен човек, който е запазил ценни спомени.
Габровците са си габровци. В миналото купували леген от тънка ламарина, защото бил по-евтин. На следващата година им се налагало отново да минат през бакърджийската работилница, за да закупят нов. Съд от дебела ламарина е символ на богатство. Ако някой казвал, че няма да купува нов леген за децата си, ставало ясно, че е взел от по-скъпите.
„По-скъп е, но десет пъти повече живот има. И като чуе това, човек се научава, че от евтини неща не се пести. Който е глупав, продължава да купува легени от тънка ламарина”, смее се Петър Паунов.
Днес повечето хора свързват бакърджийския занаят с предмети, които могат да служат и за украса на дома. В едно джезве можеш да приготвиш кафе за гостите си – вкусна напитка, която все още не се е превърнала в екзотика. Макар че, натам вървят нещата. Един бакърджия трябва да може да изработи сахани, менчета, кани, тенджери.
Живко споделя с майстор Петър, че е запазил стари съдове от баба си. Сред тях е тенджера, в която е готвено в продължение на 40 години. Деформирана е от употреба.
Петър Паунов разказва историята си на своите чираци, не от желание да се изтъкне, а за да ги научи, че упоритостта, постоянството, усъвършенстването и вярата в себе си не са празни фрази. Ако липсват, успехът ти ще е кратък.
„1980 година започнах да се обучавам. Шест месеца по-късно исках да се явя за майстор, но не ми дадоха. Малък ми бил стажът. И аз да покажа, че мога взех един ибрик и го направих. Бай Стефан каза, че не вярвал, че съм можел да го направя. Гледа го, гледа и каза: „Е-е-е, Петре, сега и космически кораб да кажеш, че можеш да направиш – ще ти повярвам. На една година ме допуснаха до майсторски изпит.”
Ибрикът е от най-трудните за изработка предмети.
Живко и Иван са ученици номер 11 и 12 за Петър Паунов. Той не ги подлага на изпитанието да проявят търпение, но преди десетилетия е трябвало три месеца единствено да стои на оджака и да вкарва струя въздух. Днес съзнава каква закалка е това. Петър е крал занаята си в буквалния смисъл на думата. И се осланя на усета си. Казва на учениците си, че наклона на чукчето, силата на удара, инструмента са важни, а особено важна е прецизността.
Бакърджийството не е само добре усвоена техника, качествен метал, огън и инструменти. Бакърджийството е начин на живот. Истинският бакърджия е човек, изградил себе си като личност.
Слушай още
22.12
