ДИАЛОГЪТ „МУЗЕЙ - МЕСТНА ВЛАСТ” Е ВАЖНО УСЛОВИЕ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА НОВИ ПУБЛИКИ
Историческият музей в Попово и неправителствената организация „Институт за приложна музеология" организират национална конференция „Музеи и Общини". Форумът се провежда на 7 и 8 април в град Попово, с подкрепата на Министерство на културата и Сдружението на българските музеи.
Темата е актуална с оглед опазване на българското културно и историческо наследство. Музеи от цялата страна се включват в конференцията, след която се очаква да бъдат факт предложения за подобряване на работата между музеите и местната власт.
Доц. д-р Светла Димитрова, директор на Етнографски музей на открито „Етър" взема участие във форума, където смята да формулира съществуващи проблеми, да излезе с предложения за решаването им и да сподели добри практики от своята работа с Община Габрово.
„Всички музеи, ако не са държавни или национални, са в подчинение на Общините. Техен работодател е кметът и това понякога създава сериозни проблеми, ако кметска управа и музей не гледат в една посока".
По думите на доц. Димитрова, важен проблем е финансирането на музеите.
„От една Община могат да не разрешат харченето на определени средства, ако не бъдат убедени в необходимостта това да се случи. Създават се условия за неглижиране на важни проблеми".
Доц. д-р Светла Димитрова уточни, че опазването на паметниците е свързано със създаване на условия за по-добри експозиции, които да привличат нови публики. Диалогът „музей - местна власт" е важно условие, за да се случи това. Сегашното състояние, обаче, изключва такава възможност.
„Диалог може да се води, ако двете институции имат равнопоставеност и заедно формулират своето разбиране за проблемите. В някои Общини се случва. Но има места, където това не става. Ако изведем този проблем, може да се инициира промяна в Закона за културното наследство, където да се регламентират по-добре тези взаимоотношения", коментира доц. Димитрова.
Тя заяви, че много от възможностите, с които разполагат музеите за подобряване на своето финансово състояние, в момента имат пожелателен характер. Няма практика Общини, на чиито територии няма музеи, да заплащат на Регионалните музеи, които се грижат за паметниците им.
Местната власт може да приеме да направи вноска за извършените услуги, но има възможност и да не го направят, за което няма последици. Дори едно командировъчно на директор на музей, собственост на Община, зависи от подписа лично на кмета, който е работодател.
„В Габрово съществува добра практика в това отношение, която много облекчава работата на директора - да се разписва командировка в рамките на месец за текущите задачи, които трябва да се свършат", каза Светла Димитрова, която смята да сподели този опит по време на конференцията, за да бъде приложен по възможност от нейни колеги.
„Изглежда елементарно и хората не се замислят над това, но в реалната работа създава големи проблеми и спънки. Има много културни ценности, които са извън територията на даден музей, но за тях някой трябва да отговаря. В досегашното законодателство тази отговорност беше на Общините.
Направи се порправка, която казва, че музеите отговарят за движимите и недвижимите културни ценности. Но това също е пожелателно. Ръководството на музея е длъжно да сигнализира Общината за проблем с дадена културна ценност, защото носи отговорност, но не е ясно каква. Общината от своя страна може да вземе мерки, но може и да не го направи".
Добри практики от Габрово, които ще бъдат споделени по време на конференцията:
Съществуването на Стратегия за развитие на културата, която е задължителен елемент, но много от Общините я нямат. Наличието на фонд за култура, който също не е факт в част от населените места.
Темата е актуална с оглед опазване на българското културно и историческо наследство. Музеи от цялата страна се включват в конференцията, след която се очаква да бъдат факт предложения за подобряване на работата между музеите и местната власт.
Доц. д-р Светла Димитрова, директор на Етнографски музей на открито „Етър" взема участие във форума, където смята да формулира съществуващи проблеми, да излезе с предложения за решаването им и да сподели добри практики от своята работа с Община Габрово.
„Всички музеи, ако не са държавни или национални, са в подчинение на Общините. Техен работодател е кметът и това понякога създава сериозни проблеми, ако кметска управа и музей не гледат в една посока".
По думите на доц. Димитрова, важен проблем е финансирането на музеите.
„От една Община могат да не разрешат харченето на определени средства, ако не бъдат убедени в необходимостта това да се случи. Създават се условия за неглижиране на важни проблеми".
Доц. д-р Светла Димитрова уточни, че опазването на паметниците е свързано със създаване на условия за по-добри експозиции, които да привличат нови публики. Диалогът „музей - местна власт" е важно условие, за да се случи това. Сегашното състояние, обаче, изключва такава възможност.
„Диалог може да се води, ако двете институции имат равнопоставеност и заедно формулират своето разбиране за проблемите. В някои Общини се случва. Но има места, където това не става. Ако изведем този проблем, може да се инициира промяна в Закона за културното наследство, където да се регламентират по-добре тези взаимоотношения", коментира доц. Димитрова.
Тя заяви, че много от възможностите, с които разполагат музеите за подобряване на своето финансово състояние, в момента имат пожелателен характер. Няма практика Общини, на чиито територии няма музеи, да заплащат на Регионалните музеи, които се грижат за паметниците им.
Местната власт може да приеме да направи вноска за извършените услуги, но има възможност и да не го направят, за което няма последици. Дори едно командировъчно на директор на музей, собственост на Община, зависи от подписа лично на кмета, който е работодател.
„В Габрово съществува добра практика в това отношение, която много облекчава работата на директора - да се разписва командировка в рамките на месец за текущите задачи, които трябва да се свършат", каза Светла Димитрова, която смята да сподели този опит по време на конференцията, за да бъде приложен по възможност от нейни колеги.
„Изглежда елементарно и хората не се замислят над това, но в реалната работа създава големи проблеми и спънки. Има много културни ценности, които са извън територията на даден музей, но за тях някой трябва да отговаря. В досегашното законодателство тази отговорност беше на Общините.
Направи се порправка, която казва, че музеите отговарят за движимите и недвижимите културни ценности. Но това също е пожелателно. Ръководството на музея е длъжно да сигнализира Общината за проблем с дадена културна ценност, защото носи отговорност, но не е ясно каква. Общината от своя страна може да вземе мерки, но може и да не го направи".
Добри практики от Габрово, които ще бъдат споделени по време на конференцията:
Съществуването на Стратегия за развитие на културата, която е задължителен елемент, но много от Общините я нямат. Наличието на фонд за култура, който също не е факт в част от населените места.
Слушай още
21.08
